Евангелска методистка епископална църква - Русе Russe United Methodist Church

Неделните богослужения през февруари 2012 г.

2012-02-04T11:23:00.000+02:00

5 ФЕВРУАРИ, 10 ч.

Пета неделя след Богоявление

Богослужение с ГОСПОДНЯ ТРАПЕЗА

“За всички станах всичко”

(п-р Даниел Г. Топалски)

12 ФЕВРУАРИ, 10 ч.

Шеста неделя след Богоявление

“Който се състезава, се въздържа от всичко”

(п-р Даниел Г. Топалски)

19 ФЕВРУАРИ, 10 ч.

Последна неделя след Богоявление

Христос - образ на Бога

(п-р Владимир Железов)

26 ФЕВРУАРИ, 10 ч.

Кой е истински добър човек?

(п-р Владимир Железов)

Снимки от общото богослужение от Седмицата на молитва за християнско единство (Worship service - Week of Prayer for Christian Unity)

2012-01-18T20:46:00.003+02:00

п-р Владимир Железов (Методистка църква - Русе, отец Дираир Хадавян (Арменска апостолическа църква - Русе),
п-р Даниел Топалски (Методистка църква - Русе), п-р Ивайло Сяров (Баптистка църква - Русе), отец Валтер Горра (Католическа църква - Русе)

ОБЩО БОГОСЛУЖЕНИЕ в НАЧАЛОТО НА СЕДМИЦАТА на МОЛИТВА за ХРИСТИЯНСКО ЕДИНСТВО

2012-01-12T12:10:00.002+02:00

СЕДМИЦА

НА МОЛИТВА ЗА ХРИСТИЯНСКО

ЕДИНСТВО

(18-25 януари 2012 г.)

ОБЩО БОГОСЛУЖЕНИЕ

Всички ще се изменим
чрез победата
на Нашия Господ Исус Христос

18 януари 2012 г., сряда

Начало: 18.00 ч.

Сградата на Евангелска методистка епископална църква Русе

Богослужебният текст е съвместно подготвен и публикуван от
Папския Съвет за насърчаване на християнското единство и
Комисията "Вяра и ред" на Световния съвет на Църквите.

НЕДЕЛНИТЕ БОГОСЛУЖЕНИЯ през ЯНУАРИ 2012

2012-01-12T12:09:00.000+02:00

8 ЯНУАРИ, 10 ч.

ПОДНОВЯВАНЕ НА ЗАВЕТА с БОГА

ГОСПОДНЯ ТРАПЕЗА

15 ЯНУАРИ, 10 ч.

Втора неделя след Богоявление

“Бог знае всичките ни пътища”

(п-р Владимир Железов)

22 ЯНУАРИ, 10 ч. (Икуменическа неделя)

Трета неделя след Богоявление

“Божието царство наближи”

(п-р Даниел Топалски)

29 ЯНУАРИ, 10 ч.

Четвърта неделя след Богоявление

“Едно ново учение”

(п-р Даниел Топалски)

Благословена Нова година на всички членове и приятели на Евангелска методистка епископална църква - Русе, както и на всички останали посетители на този блог!

2012-01-01T00:57:00.003+02:00

БОГОСЛУЖЕНИЯТА за периода от 26.12.2011 г. до 08.01.2012 г.

2011-12-27T17:34:00.000+02:00

28.12.2011 г., СРЯДА - 18.00 ч.

Последно богослужение за 2011 г.

(п-р Даниел Топалски)

04.01.2012 г., СРЯДА - 18.00 ч.

Първо богослужение за 2012 г.

(п-р Владимир Железов)

08.01.2012 г., НЕДЕЛЯ - 10.00 ч.

Подновяване на Завета и Господня трапеза

(п-р Даниел Топалски)

Децата от неделното училище изработват картички за Рождествения базар

2011-12-21T09:41:00.000+02:00

Детско Рождествено парти (17 декември 2011)

2011-12-21T09:37:00.000+02:00

Посещение във Възпитателно училище - интернат "Никола Вапцаров" - Завет

2011-12-09T08:09:00.000+02:00

На 7 декември 2011 г. п-р Даниел Топалски и п-р Владимир Железов посетиха Възпитателно училище - интернат "Никола Въпцаров" в град Завет и предадоха от името на Методистката църква в Русе предметно дарение - десет телевизора, които ще бъдат поставени в спалните помещения на възпитанците на училището. Предаването на дарението се извърши по време на тържество по случай 52-та годишнина на специалицираното учебно заведение. След тържеството се проведе разговор с ръководството за бъдещото сътрудничество между Методистката църква и ВУИ - Завет.
Следващото посещение ще бъде на 20 декември 2011 г., когато за възпитаниците на училището ще бъде организирано Рождествено парти.

Празничните богослужения (4 декември 2011- 8 януари 2012)

2011-12-09T07:46:00.001+02:00

4 ДЕКЕМВРИ, 10 ч.

ВТОРИ АДВЕНТ

За Божието дълготърпение

(п-р Даниел Топалски)

11 ДЕКЕМВРИ, 10 ч.

ТРЕТИ АДВЕНТ

“Глас на един, който вика”

(п-р Владимир Железов)

18 ДЕКЕМВРИ, 10 ч.

ЧЕТВЪРТИ АДВЕНТ

“Нека ми бъде според твоите думи”

(п-р Даниел Топалски)

24 ДЕКЕМВРИ, 17 ч.

БЪДНИ ВЕЧЕР (Заедно с "Нова надежда")

“Когато се изпълниха времената”

(п-р Даниел Топалски)

25 ДЕКЕМВРИ, 10 ч.

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

За Божия Син и Божиите деца

(п-р Владимир Железов)

28 ДЕКЕМВРИ, 18 ч.

ПОСЛЕДНО БОГОСЛУЖЕНИЕ ЗА 2011 г.

“За всичко благодарете!”

(п-р Даниел Топалски)

4 ЯНУАРИ, 18 ч.

ПЪРВО БОГОСЛУЖЕНИЕ ЗА 2012 г.

“Ново вино в нови мехове”

(п-р Владимир Железов)

8 ЯНУАРИ, 10 ч.

ПОДНОВЯВАНЕ НА ЗАВЕТА с БОГА

ГОСПОДНЯ ТРАПЕЗА

Трета американска благодарствена вечеря (24 ноември 2011)

2011-11-25T14:17:00.000+02:00

Общо богослужение с Баптистката църква в Русе (20.11.2011)

2011-11-20T18:42:00.002+02:00

НЕДЕЛНИТЕ БОГОСЛУЖЕНИЯ ПРЕЗ НОЕМВРИ 2011

2011-11-01T17:58:00.003+02:00

6 НОЕМВРИ, 10 ч.

Двадесет и първа неделя след Петдесетница

“И така, бдете!”

(п-р Даниел Топалски)

13 НОЕМВРИ, 10 ч.

Двадесет и втора неделя след Петдесетница

“На всеки, който има, ще се даде”

(п-р Владимир Железов)

20 НОЕМВРИ, 10 ч.

Общо богослужение в сградата на Баптистката църква

“На Мен сте го направили”

(п-р Даниел Топалски)

27 НОЕМВРИ, 10 ч.

ПЪРВИ АДВЕНТ

“За края на света”

(п-р Владимир Железов)

Благодарствен ден и юбилей

2011-10-27T15:56:00.000+03:00

Татяна Балканджиева

Честит юбилей на Надежда Василева!

Снимки: Стефан Помаков

Проповед на п-р Андреа Брунер в Русе (09.10.2011)

2011-10-27T15:37:00.001+03:00

п-р Андреа Брунер (Швейцария), п-р Даниел Топалски
снимка: Стефан Помаков

Интервю на п-р Даниел Топалски за "Вяра и общество" по въпроса за сурогатното майчинство

2011-10-15T21:01:00.000+03:00

Предаването можете да видите тук.

Неделните богослужения през октомври 2011

2011-10-03T06:29:00.003+03:00

2 ОКТОМВРИ, 10 ч.

Шестнадесета неделя след Петдесетница

Световна неделя на Причастието

“Впускам се към прицелната точка…”

(п-р Даниел Топалски)

9 ОКТОМВРИ, 10 ч.

Седемнадесета неделя след Петдесетница

Проповед на п-р Андреа Брунер

(Швейцария)

16 ОКТОМВРИ, 10 ч.

Осемнадесета неделя след Петдесетница

Има ли любимци Бог?

(п-р Владимир Железов)

23 ОКТОМВРИ, 10 ч.

Деветнадесета неделя след Петдесетница

Не угаждаме на човеци!

(п-р Владимир Железов)

30 ОКТОМВРИ, 10 ч.

Двадесета неделя след Петдесетница

“По-големият между вас нека ви бъде служител”

(п-р Даниел Топалски)

„Кои сме ние все пак?“ (проповед на п-р Грег Джуисън)

2011-10-03T06:21:00.002+03:00

Спомням си една история за студент, който започнал първата си година в голям университет. По един от предметите той бил един от повече от сто студенти. Лесно било да се изгубиш в група с такива размери. Студентът се учил упорито. Искал да докаже себе си и да бъде приет.

След продължителен семестър на здраво учене, дошло време за заключителния изпит. Студентът учил часове наред, подготвяйки се по най-добрия начин. Успешното решаване на теста било важно за него. Това било възможност другите да го приемат като добър студент.

Тестовете били раздадени и след като професорът казал: „Можете да започнете“, всички студенти нетърпеливо отворили формулярите. Въпросът бил: „Разпознайте следните птици“. Под въпроса имало снимки на петдесет птици, но снимките не показвали птиците изцяло. Петдесетте снимки показвали само краката и пръстите им.

Студентът не можел да повярва на очите си. Птичи крака! Той прекарал целия семестър, учейки по този предмет. Трябвало да вземе теста, за да може да приключи с предмета. Това било нужно, за да може да завърши обучението си по основното направление в своето образование. А това, на свой ред, било нужно, за да завръши колежа. А този професор искал от него да идентифицира птичи крака! Всичко това приличало на една жестока шега. Студентът се разсърдил не на шега.

И така, нашият студент се изправил и отишъл при професора. Казал му: „Този тест е абсурден. Той не проверява това, което сме изучавали този семестър. Няма да го реша“. Професорът му отговорил : „Млади човече, това е неприемливо. Кой си ти, за да поставяш под въпрос решението ми? Не е нужно да проверявам теста ти. Ще те скъсам сега. Получавам двойка. Как се казваш?“ Студентът се втренчил предизвикателно в професора, вдигнал крака си, посочил го и казал: „Искате да кажете, че не можете да ме идентифицирате!?“

Идентичността ни е важна за нас. Искаме да бъдем разпознати, разпознати по име, уважавани за това, което можем да предложим. Искаме д азнаем, че това, което правим в този живот, означава нещо за някого, че имаме някакво трайно влияние. Не искаме да сме загубени в тълпата. Не желаем да сме просто бройка в компютаризираното общество. Искаме да сме хора, които са оценени и ценни за другие.

********************************************************

Когато пише Посланието си до филипяните апостол, Павел е почти в края на своето служение. Той наистина обобщава най-основните истини на християнската вяра. В прочетения пасаж той говори за нашата идентичност, за усещането, че сме ценени и ценни. Най-напред Павел ни казва, че е нужно да размислим внимателно за това къде търсим идентичността, къде откриваме ценното за самите себе си. В стихове 4-6 той ни напомня, че ако ако някой може да основе идентичността си и чувството си за ценност на видимите представи за успех, то това е той. Павел пише: „Макар че аз мога и на плътта да уповавам. Ако някой друг мисли, че може да уповава на плътта, то аз повече, обрязан в осмия ден, от Израелевия род, от Вениаминовото племе, евреин от евреи, спрямо закона фарисей, по ревност - гонител на църквата, по правдата, която е от закона - непорочен.“ Павел не казва тук, че той е бил просто най-добрия юдеин, който е могъл да бъде. Той твърди, че е бил най-добрият юдеин въобще.

Въпреки това Павел осъзнава, че всичко това, с което някога е могъл да се похвали, е просто нищо. Той е открил една лъжлива сигурност чрез хвалбата със своите постижения. В 7 стих той заявява, че вече счита всичко тоза за „загуба“. И тук преводачите са „излъскали“ малко превода, защото Павел използва неприлична дума в случая. Той говори за „боклук“ или „измет“.

Павел признава, че е бил прекалено уверен в погрешните неща. Мисля си, че много от нас се намират на другия полюс: ние сме неуверени. Ние не съумяваме да видим каквато и да е ценност в своя живот. Чувстваме се несигурни в това кои сме всъщност. Тревожим се, че не сме достатъчно значими. И също така се опитваме да се представим по начин, по който си мислим, че ще бъдем приемливи за останалите.

Например, определяме себе си чрез това, което вършим на своите работни места. Забелязали ли сте, че когато срещнете някого, един от първите въпроси е: „Как си изкарваш прехраната?“ Работата ни, разбира се, трябва да бъде важна за нас. Но тя не трябва да е единственото ценно нещо в нашия живот. Неизбежно идва времето за пенсиониране. Може да дойде и момент, в който да загубим работата си. Ако тя е единственият източник на нашато усещане, че сме ценни, ние сме в беда, особено, ако не виждаме достатъчно значимост в това, което вършим.

Спомням си епизод от един стар телевизионен сериал от 1950 г. , чието име беше „Младоженците“. Разказваше се за две семейства в Ню Йорк, които се мъчат да свържат двата края. Ралф Крандмън беше шофьор на автобус, а Ед Нортън – каналджия. Те винаги се надявахе, че по някакъв начин ще станат богати, или че ще бъдат възприети като истински значими.

В езипода, който си спомням, Ед Нортън беше запитан от някого каква е професията му. Той се определи като „подземен хидроинженер“. Искаше му се да прозвучи важно и не желаеше да си признае, че е прост каналджия. Ние можем да разберем това. Ние също сме хора, които желаят да бъдат ценни. Желаем другите да ни виждат като такива.

Ние определено се страхуваме. Страхуваме се, че ако хората знаят какви сме в действителност, как се чувстваме наистина, ние ще станем неприемливи за тях. Истинската борба за повечето от нас е свързана с усещането, че нещата с нас не са наред, като изключим външното, което показваме на другите. Крием се под разни идентичности, но те не ни дават сигурност.

********************************************************

На второ място Павел ни казва, че не е достатъчно просто да претендираме за някаква идентичност. Само когато показваме това, което наистина сме, само тогава можем да бъдем истински ценни и оценени. Правилната идентичност, основополагащата идентичност за нас е това, че сме ученици (последователи) на Исус Христос.

В седми стих Павел казва: „Но това, което беше за мене придобивка, сметнах го като загуба заради Христос“. Павел е открил източника на своята идентичност, неговото основание да бъде ценен, не в някаква външна фасада, зад която може да се скрие, но в неговото приемане от Христос. Той не се нуждаел повече да търси оценка от другите. Той научил, че вече е оценен от Единствения, Който оценява истински.

Спомням си, че като новобранец в колежа трябваше да изучавам хуманитарни науки. Учехме за катедралите в Европа, за онези огромни сгради, строени в продължение на повече от сто години. Катедралите са били строени от много талантливи стоители, чиито имена дори не знаем.

В много от готическите катедрали можете да откриете издълбани буквите AMDG. Понякога те се изписват и върху витражите. Това са първите букви от латинската фраза Ad majorem Dei gloriam, която означава „За по-голяма слава на Бога“. Вместо имената на строителите и художниците откриваме именно тези букви.

Много от художниците са прекарали целия си живот, работейки по една единствена катедрала. И това е надписът, който те са оставили след себе си вместо собствените си имена. И това е защото част от тяхната идентичност, която са смятали за истински важна, е била, че са Божи деца. Това е, което Павел ни казва тук. Нужно е да изоставим всички онези фалшиви цели и ценности и да се съсредоточим върху истинската цел – да познаваме и служим на Христос.

********************************************************

Трето, ние сме ценни за Бога: всъщност Бог ни идентифицира като част от Своята, Божията мисия в този свят. Това, което сме като християни, прави нещата различни. Това, зад което заставаме като християни, прави нещата различни. Това, което правим като християни, прави нещата различни – в нашите семейства, на работното място, в нашите общества, в нашия свят.

Павел казва, че чрез вярата в Христос ние желаем да бъдем като Него всеки ден. Той довежда тази надежда да кулминация в стихове 13 и 14, където той изговаря запомнящи се думи: „Братя, аз не смятам, че съм уловил, но едно правя - като забравям това, което е назад, и се простирам към това, което е напред, впускам се към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус“.

Павел ни казва, че има състезание, в което участваме, цел, която стои пред нас. По време на Олимпийските игри за хора с увреждания в Сиатъл преди няколко години имаше девет състезатели за бягането на сто метра. И деветимата бяха с физически или психически увреждания. Те се наредиха на стартовата линия и след изстрела се насичиха към финала. Не тичаха, както състезателите без увреждания, но го правеха с вълнение и ентусиазъм.

Един от състезателите, едно момче, се препъна на трасето. Той се преметна няколко пъти и запомна да плаче. Останалите състезатели го чуха, забавиха и спряха. След това всички те са върнаха обратно. Едно от момичетата, което имаше синдрома на Даун, се наведе, целуна падналото момче и каза: „Това ще поправи нещата“. След това всичките девет състезатели се хванаха за ръце и пресекоха финала заедно. Целият стадион се изправи на крака и ги аплодира в продължение на десет минути.

Мисля си, че всички ръкопляскаха, защото знаеха дълбоко в себе си едно нещо: това, което си струва в този живот, е повече от победата, повече от това да направиш себе си важен. Това, което наистина има значение в този човек е да помогнеш на другите да победят, да им помогнеш да се чувстват оценени, дори когато това означава да намалиш скоростта и да смениш посоката.

Ние също имаме надбягване, в което участваме заедно. Нека да се освободим от всеки излишен товар. Нека се устремим към целта. Нека да бъдем благодарни на Бога, Който не обича и цени, Който ни определя като значими. Нека да бъдем ценните люде, каквите сме призвани да бъдем. Да благодарим на Бога. Амин.

Световна неделя на Причастието

2011-09-27T21:19:00.005+03:00

На 2 октомври ще отбележим Световната неделя на Причастието с тържествено богослужение с Господня трапеза от 10 ч. Със специална презентация ще бъда отбелязана и петата годишнина от създаването на нашата партньорска църква - Обединена методистка църква "Нова надежда" - Де Пиър, Уисконсин.

От 17.30 ч. ще празнуваме заедно с нашите партньори от Обединена методистка църква "Нова надежда" от Де Пиър, Уисконсин, чрез поредното общо SKYPE богослужение. Ще чуем и проповед от пастор Грег Джуисън върху библейския прочит от Филипяни 3:4-14. Очаквайте българския превод на проповедта след приключване на богослужението.

В ЕМЕЦ - Ценово тържественото богослужение ще бъде ръководено от пастор Владимир Железов. Начало: 17.00 ч.

Снимка от проповедта на Валтер Вилигенбург (Холандия) - 11.09.2011

2011-09-18T19:09:00.001+03:00

пастор Даниел Топалски и Валтер Вилигенбург (снимка: Стефан Помаков)

Неделните богослужения през септември 2011

2011-09-09T19:36:00.004+03:00

4 СЕПТЕМВРИ, 10 ч.

Дванадесета неделя след Петдесетница

Където двама или трима са събрани

(п-р Владимир Железов)

11 СЕПТЕМВРИ, 10 ч.

Тринадесета неделя след Петдесетница

Проповед на Валтер Вилигенбург

18 СЕПТЕМВРИ, 10 ч.

Четиринадесета неделя след Петдесетница

За мен да живея е Христос

(п-р Даниел Топалски)

25 СЕПТЕМВРИ, 10 ч.

Петнадесета неделя след Петдесетница

За двамата синове

(п-р Владимир Железов)

Завърши ремонтът на камбанарията и църковния покрив

2011-08-25T15:47:00.000+03:00

Пребоядисването на покрива и ремонтът на камбанарията пред завършване

2011-08-23T08:12:00.000+03:00

Започна ремонтът на покрива на старата църковна сграда

2011-08-19T15:50:00.000+03:00

НЕДЕЛНИТЕ ПРОПОВЕДИ ПРЕЗ АВГУСТ 2011

2011-07-28T13:12:00.005+03:00

7 АВГУСТ, 10 ч.

Осма неделя след Петдесетница

Молитвата на Христос

(проповед върху Матей 14:22-23)

14 АВГУСТ, 10 ч.

Девета неделя след Петдесетница

Голяма е твоята вяра!

(проповед върху Матей 15:21-28)

21 АВГУСТ, 10 ч.

Десета неделя след Петдесетница

Нашето духовно служение

(проповед върху Римл. 12:1-8)

28 АВГУСТ, 10 ч.

Единадесета неделя след Петдесетница

Побеждавай злото чрез добро!

(проповед върху Римл. 12:9-21)

Проповед на епископ Хайнрих Болетер при повторното освещаване на църковната сграда на ЕМЕЦ - Плевен

2011-07-14T09:13:00.000+03:00

United Methodist Church in Pleven

Rededication of the Church, July 10, 2010
Sermon delivered by Heinrich Bolleter, Bishop retired

My first visit to Pleven was about twenty years ago.
After the political changes, we were together with the late superintendent Zdravko Beslov looking into the possibilities of a restitution of the buildings, which were expropriated by the communist government.
The Church in Pleven was at that time used as a Puppet Theatre and also the Pastors House next to it was no longer in our possession. Both were in a rather bad condition.
I am referring to these early struggles about the restitution and the recuperation of the buildings to remind us about the hope and the persistence of the Methodist People in Bulgaria, believing in a resurrection of the Church in Pleven and in many other places.
The pathway to the celebration of today is stretched over a time of twenty years of hard work. It was a path of hope and disappointments, a path of faith and persistence and it was a path enriched and supported by the global Methodist family.

Cultivating a "Christian Culture of Persistence and Hope" is dependent from the leadership. If the leadership does not show persistence and hope, a rebirth of the Church is merely a dream. So I am mentioning the Superintendents who were the carriers of hope: Zravko Beslov, Bedros Altunian and Daniel Topalki. Not to forget the local laypeople, who were always ready to witness about the hope that is in them, to mark their presence and to engage in hard work. It is faithful people, men and women, who are at the center of our Christian witness in times of transition and despair.

The recuperation and restoration of Church property is only one of the visible signs for our Christian Culture of Persistence and Hope; it is the faithful people who are the living expression of a Culture of Persistence and Hope.
I have found this Culture of Persistence and Hope in Psalm 91, and I am going to read now the Verses 1 + 2. "You who live in the shelter of the Most High, who abide in the shadow of the Almighty, will say to the Lord: My refuge and my fortress; my God in whom I trust".
Looking closer into this Psalm 91, we are invited to follow the experience of a pilgrim at the temple in Jerusalem. The person had fled from great difficulties and challenges he met in the daily life and is now seeking in the temple the presence of God and a renewal of strength and hope.
First we recognize a very strong sequence of pictures for God in whom he has put his trust:
“My refuge, my fortress, the rescuer from hidden traps”!
And Verse 11: “For he will command his angels, to guard you in all your ways. On their hands, they will bear you up, so that you will not dash your foot against a stone”.
There are four observations I would like to share with you, when we are looking into Psalm 91:

1. The Pilgrim was seeking refuge in the temple. He was stressed and breathless. All the risks in the daily life as well as the threats and the challenges waiting for him in the unknown of the future had led him to the point, where he was willing to give up. So he arrived in the temple with one big wish in his heart: “Oh God, give me a break! Oh God give me a break! Restore in me faith hope and love! Please do it! Do it now!”
People in our civilizations, in the US, in Bulgaria and also in Switzerland, are stressed by the challenges of the present time and afraid of the future. This seems to mark our awareness of life. Life has become very stressful, risky and dangerous.
And as the pilgrim of the Old Testament is seeking the presence of God, we all have obtained access to God and his Grace through Jesus Christ our Lord. As St Paul says (Romans 5, 3 – 5): “We know, that suffering produces endurance, and endurance produces character, and character produces hope, and hope does not disappoint us, because God’s love has been poured out into our hearts trough the holy spirit, that has been given to us”.
It is our personal relationship to God through Jesus Christ and by the Holy Spirit in which the Christian Culture of Persistence and Hope is rooted.

2. What I did not find in the Psalm:
Bulgaria like most of the Civilizations is claiming, that the “Golden Age” lays ways back in the history. In 1981, Bulgaria was celebrating 1300 years of its history as an empire. And a huge monument was built on the plateau above the city of Shumen. It shows the history of the empire under the Bulgarian tsars and kings as well as under the rulers of the Byzantine and the Ottoman Empire. There the “Golden Age” is marked as the Second Bulgarian Empire about 900 Years ago. If the “Golden Age” is in the past, than our life is dominated by the feeling of a big loss. We have lost the “golden age” and are since going from tragedy to tragedy in our history. Many of the Bulgarians have such a pessimistic view of their life.

In Psalm 91 we do not find this orientation to the past as the “Golden Age”. And connected to that the lamentations about the present time and the future. The Psalm is written in the presence and the future tense. Jews and Christians are looking differently at our history. For them, the “Golden Age” is in the future. It is not a lost paradise we have to regain.
Jews are talking about the coming of the Messiah and we are talking about the kingdom of God and about the new creation, God himself is about to create for us, among us and with us.
Jesus himself announced: (Mark 1,15) “The time is fulfilled, and the kingdom of God has come near, repent and believe in the good news”.
As Christians we are a future oriented people of hope. The best is still to come! The “Golden Age” is about to come.
That is, why we are living future oriented with persistence and hope.

3. Psalm 91 is showing us the difference between optimism and hope.
Optimism is the belief that things are going to get better. It means no courage, just a bit of naivety to be an optimist.
No Christian, knowing about the tense future of our society can naively be an optimist.
But a Christian can never ever give up hope.
We are the people of the Covenant with God. And the risen Christ is the one preceding us into the future, which belongs to God. Christianity for me is the voice of hope in the conversation of humankind. And hope is what really transforms the human situation.
To have hope needs courage, great courage. It needs the courage to confess, that the future belongs to God, the Father of our Lord Jesus Christ.
Here in Bulgaria we are living in the midst of a civilization of mistrust and despair. We are surrounded by a lot of citizens, who have resigned and who are full of frustration. It was never easy to live as a Christian in Bulgaria, but there is no better time to radiate hope nurtured through our personal relationship to the one God, to whom the future belongs.
People are looking for hope and inspiration. Where do they turn for guidance, when trust in the institutions is fading?
There is no more tested compass than Christian faith which has been tested against reality for more than 2000 years.
To walk as Christians in Bulgaria is a witness for persistence and hope. The rededication of this church building makes us walk with pride. We do not walk with arrogance, because we feel a sense of deep gratitude to God, who is our refuge and our fortress; our God in whom we trust.

4. Psalm 91 is also referring to the angels. God ordered angels to guard us wherever we go. Most of the times these angels have no wings. It is you and me that God is calling to serve him as “angels” inviting us to support others and to bear others through difficult times.

And it is our witness this very day that God has sent his angels to Pleven. Without their help, we could have stumbled and could have lost courage and hope.

The angels are the partners of the Dunwoody UMC and the West Market Street United Methodist Church in Greensboro, North Carolina, as well as many others from Europe and the US who over the years have prayed for us and helped us to continue the work with persistence and hope. The United Methodist Networks like “In Mission Together” are a part of our experience that God has sent his angels. And we are deeply grateful for that.

And now you all, who sit here in the High God’s presence join me in the confession of the pilgrim in the temple: „God, you are our refuge and our hope. We trust you for our way into the future. We are your people the children of you covenant.“

You will allow me to close this sermon with a personal experience:
The first official visit after more than 40 years by the Bishop of the UMC
became possible in Spring 1991. It was arranged so that I could speak also to the Director or Minister for Religious Affairs. His office was still located in the foreign department of the State of Bulgaria, because under the communists, there was the understanding, that religion is not compatible with the ideology of the state.
After a short greeting, Dr. Popov declared that the best thing for me to do would be to return as soon as possible to my Episcopal office in Zurich, Switzerland. He said: “The Methodist Church in Bulgaria is practically no longer existing in Bulgaria”.
And he had some reason to say so: out of the former 36 congregations only three were existing in 1991 and two out of the three were no longer clearly defined as “Methodist”-congregations. The surviving pastors were at an age, that a restart of the Church seemed impossible.
But I was invited to Bulgaria by a group of active Methodists among them some very old and frail pastors, who were members of the last Annual Conference, which was held in 1949. And the following Sunday in a common understanding I was in the Dr. Long Church in Sofia officially recognizing the new Superintendent, naming him the pastor for the Dr. Long Church, and ordaining 3 lay persons for the restart of the mission.
It was the Holy Spirit who gave us persistence and hope to do this.
Our Christian witness in this society is a culture of hope. We are willing to follow God into the unknown land of the future. The “Golden Age”, the best to come, lays in the future.
At the end of Psalm 91 God speaks to the pilgrim in the future tense:
"Those who love me, I will deliver; I will protect those who know my name. When they call to me, I will answer them; I will rescue them and honor them” (Psalm 91, 14 – 15).

Amen.

Темата на проповедта тази неделя (17 юли)

2011-07-14T08:47:00.000+03:00

(Проповед върху Матей 13:24-30; 36-43)

Богослужение с венчавка (9 юли 2011 г.)

2011-07-05T09:57:00.001+03:00

На 9 юли 2011 г., от 10 ч., ще се проведе извънредно богослужение, по време на което брачни обети ще си разменят пред Бога Стефан Помаков и Мирела Чонова. На богослужението ще присъства и епископ Хайнрих Болетер (пенсиониран) и неговата съпруга Марта Болетер.
НЕ пропускайте да поздравите младоженците!

ОБЩО SKYPE БОГОСЛУЖЕНИЕ С NEW HOPE UNITED METHODIST CHURCH

2011-07-01T08:04:00.000+03:00

На 3 юли 2011 г., от 17.00 ч. ще участваме отново в общо богослужение с нашите партньори от Обединена методистка църква "Нова надежда", Де Пиър, Уисконсин. Заедно с тях, макар и от разстояние, ние ще застанем около Господнята трапеза.
Пастор Грег Джуисън ще проповядва върху Матей 11:28-30.

В Ботевград

2011-06-26T21:05:00.000+03:00

Двора на ЕМЕЦ - Ботевград

п-р Георги Лазаров

п-р Даниел Г. Топалски и п-р Георги Лазаров

Неделно богослужение и Окръжна конференция в Ловеч (26.06.2011 г.)

2011-06-26T20:57:00.000+03:00

НЕДЕЛНИТЕ БОГОСЛУЖЕНИЯ ПРЕЗ ЮЛИ 2011

2011-06-23T08:23:00.002+03:00

3 ЮЛИ, 10 ч.

Трета неделя след Петдесетница

“На какво да оприлича това поколение?”

(проповед върху Матей 11:16-19, 25-30)

10 ЮЛИ, 10 ч.

Четвърта неделя след Петдесетница

“Живот в Христос”

(проповед върху Римляни 8:1-11)

17 ЮЛИ, 10 ч.

Пета неделя след Петдесетница

“Небесното царство прилича…”

(проповед върху Матей 13:24-30; 36-43)

24 ЮЛИ, 10 ч.

Шеста неделя след Петдесетница

"Небесното царство прилича…" (2 част)

(проповед върху Матей 13:31-33; 44-52)

31 ЮЛИ, 10 ч.

Седма неделя след Петдесетница

“Дайте им вие да ядят…”

(проповед върху Матей 14:13-21)

През седмицата:

Сряда, 18 ч.

Богослужение

Събота, 16 ч.

Младежко събиране

Пастор Владимир Железов беше въведен в служение на Петдесетница

2011-06-15T08:27:00.000+03:00

Валентина, Михаил и Владимир Железови

Завърши първата част на интензивния курс за библейско изучаване "Стъпки на вярата"

2011-06-10T22:00:00.000+03:00

Нина Топалска, Даниел Топалски, Николина Пенева, Десислава Узунова, Камен Узунов
Янко Къров, Ивайло Иванов, Стефан Помаков, Мирела Чонова

НЕДЕЛНИТЕ БОГОСЛУЖЕНИЯ ПРЕЗ ЮНИ 2011 г.

2011-06-05T08:12:00.001+03:00

5 ЮНИ, 10 ч.

Седма неделя след Възкресение

“И ще бъдете свидетели за Мен…”

(проповед върху Деян. 1:1-11)

12 ЮНИ, 10 ч.

ПЕТДЕСЕТНИЦА

“И когато настана денят на Петдесетницата…”

(проповед върху Деян 2:1-21)

19 ЮНИ, 10 ч.

НЕДЕЛЯ НА СВ. ТРОИЦА

“Кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух…”

(проповед върху Матей 28:16-20)

26 ЮНИ, 10 ч.

Втора неделя след Петдесетница

Истинската свобода

(проповед върху Римляни 6:12-23)

Снимки от Окръжната конференция на Плевенски църковен окръг (15 май 2011)

2011-05-21T12:38:00.001+03:00

Снимки: Георги Енчев

Снимки от концерта на Велика събота в ЕМЕЦ - Хотанца (23.04.2011 г.)

2011-05-09T07:27:00.001+03:00

Вокална група на ЕМЕЦ - Русе

Хайди Щрайф, епископ Патрик Щрайф, отец Диян, пастор Красимир Вълев

Снимки: Богомир Илиев

Посещение в Методистката църква в Белене (1 май 2011 г.)

2011-05-01T20:33:00.001+03:00

Павел Дойчинов, Д. Топалски и вярващи от ЕМЕЦ - Белене

Павел Дойчинов, Георги Тройчев и вярващи от ЕМЕЦ - Белене

Богослужение

Младежко събиране, 30 април 2011 г.

2011-04-29T21:42:00.000+03:00

НАЧАЛО: 16.00 ч.

НЕДЕЛНИТЕ БОГОСЛУЖЕНИЯ ПРЕЗ МАЙ 2011

2011-04-26T15:11:00.000+03:00

1 МАЙ, 10 ч.

Втора неделя след Възкресение

„Господ мой и Бог мой”

(проповед върху Йоан 20:19-31)

8 МАЙ, 10 ч.

Трета неделя след Възкресение

"Тогава очите им се отвориха”

(проповед върху Лука 24:13-35)

15 МАЙ, 10 ч.

Четвърта неделя след Възкресение

“Сега се върнахте при Пастира и Епископа на душите ви”

(проповед върху 1 Петр. 2:19-25)

22 МАЙ, 10 ч.

Пета неделя след Възкресение

„Който е видял Мене, видял е Отца”

(проповед върху Йоан 14:1-14)

29 МАЙ, 10 ч.

Шеста неделя след Възкресение

“И ще направим обиталище у него”

(проповед върху Йоан 14:15-21)

През седмицата:

Вторник, 18 ч.

Мъжко/Женско събиране

Сряда, 18 ч.

Богослужение

Петък, 18 ч.

Курс “Стъпки на вярата”

Събота, 16 ч.

Младежко събиране

Богослужение в навечерието на Възкресение Христово (23/24 април 2011) - 2 част/ Easter Vigil 2011 - Part 2

2011-04-24T14:44:00.001+03:00

Ивайло Иванов

Татяна Балканджиева

Нина Топалска

Росица Цанкова

епископ Партрик Щрайф и Хайди Щрайф

Епископът и децата

Богослужение в навечерието на Възкресение Христово (23/24 април 2011)/Easter vigil - 2011

2011-04-24T14:37:00.003+03:00

п-р Даниел Топалски чете евангелското четиво

Проповед на епископ Щрайф

Спомнете си своето кръщение! (Елена Тодорова)

Спомни си своето кръщение! (Моника)

Хайди Щрайф

Епископ Щрайф и Даниел Топалски

епископ Патрик Щрайф благославя събранието

Посещение на п-р Топалски в ЕМЕЦ - Стралджа (17.04.2011)

2011-04-18T21:23:00.002+03:00

п-р Веско Зуев

Десислава Зуева

Богослужение на 17 април 2011

Църковната общност в гр. Стралджа

БОГОСЛУЖЕНИЕ на 17 АПРИЛ 2011 (ЦВЕТНИЦА)

2011-04-17T12:44:00.002+03:00

Моника, Анна и Алекс

Десислава, Огнян и Антонио

Посещение на епископ Патрик Щрайф и съпругата му в България по време на Страстната седмица

2011-04-16T08:18:00.000+03:00

Велики вторник, 18 ч. - ЕМЕЦ "Д-р Лонг" - София
Велика сряда, 18 ч. - ЕМЕЦ - В. Търново
Велики четвъртък, 18 ч. - ЕМЕЦ - Севлиево
Велики петък, 18 ч. - ЕМЕЦ - Шумен
Велика събота (в навечерието на Възкресение) - 23 ч. - ЕМЕЦ - Русе
Възкресение Христово (неделя), 10 ч. - ЕМЕЦ - Варна

Нов местен пастор в Русенски църковен окръг

2011-04-10T21:27:00.002+03:00

Владимир Железов

Владимир Железов от град Добрич беше назначен от епископ Патрик Щрайф за местен пастор в Русенски църковен окръг. Той ще служи в църквите в Русе и Свищов под ръководството на пастор Даниел Топалски, който ще продължи да изпълнява задълженията на пастор на ЕМЕЦ - Русе и наблюдаващ пастор за целия окръг.
След 59-та Годишна конференция църквата в Свищов беше присъединена към Русенски църковен окръг.

Ръкополагане на Даниел Топалски като пълноправен пастор на Евангелската методистка епископална църква

2011-04-10T21:19:00.002+03:00

п-р Владимир Тодоров, епископ Патрик Щрайф, п-р Самуел Алтунян, п-р Даниел Топалски

п-р Даниел Топалски, п-р Маргарита Тодорова, Нина Топалска, Милен Стефанов

Д. Топалски, П. Щрайф, В. Тодоров, С. Алтунян, Владимир Йотов

По време на заключителното богослужение на 59-та Годишна конференция на Евангелска методистка епископална църква в България, която се проведе в ЕМЕЦ "Д-р Алберт Лонг" - гр. София, беше извършено ръкополагането на Даниел Георгиев Топалски за пълноправен пастор.

Пастор Топалски беше назначен от епископ Патрик Щрайф за суперинтендант на Методистката църква в България.

ПРАЗНИЧНИ БОГОСЛУЖЕНИЯ ПРЕЗ СТРАСТНАТА СЕДМИЦА (АПРИЛ 2011)

2011-03-25T09:07:00.002+02:00

17 АПРИЛ, 10 ч. - ЦВЕТНИЦА

„Кой е Този?”

(проповед върху Матей 21:1-11)

18 АПРИЛ, 18 ч. - ВЕЛИКИ ПОНЕДЕЛНИК

„Сиромасите винаги се намират между вас”

(проповед върху Йоан 12:1-11)

19 АПРИЛ, 18 ч. – ВЕЛИКИ ВТОРНИК

„И когато бъда издигнат от земята...”

(проповед върху Йоан 12:20-36)

20 АПРИЛ, 18 ч. – ВЕЛИКА СРЯДА

„Господи, кой е той?”

(проповед върху Йоан 13:21-32)

21 АПРИЛ, 18 ч. – ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК

“Нова заповед ви давам”

(проповед върху Йоан 13:31-35)

22 АПРИЛ, 18 ч. – ВЕЛИКИ ПЕТЪК

Кръстният път

(Прочит на Йоан 18:1-19:42)

23 АПРИЛ, 23 ч.

БОГОСЛУЖЕНИЕ В

НАВЕЧЕРИЕТО НА ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Проповед: епископ Патрик Щрайф

24 АПРИЛ, 10 ч. – ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО

“Животът ви е скрит с Христос в Бога”

(проповед върху Колосяни 4:1-4)

Заседание на Изпълнителния комитет на Централната конференция за Централна и Южна Европа (Пилзен, 9-13 март 2011)

2011-03-11T17:23:00.001+02:00

епископ П. Щрайф и суперинтендант Лотар Пьол

Членове на Изпълнителния комитет от ЕМЕЦ в България: п-р Самуел Алтунян, Десислава Тодорова

Гост на заседанието: п-р Даниел Г. Топалски

ПРОГРАМА ЗА НЕДЕЛНИТЕ БОГОСЛУЖЕНИЕ ПРЕЗ МАРТ 2011

2011-03-02T15:04:00.000+02:00

6 март

Неделя на Преображението

Образът на обновения човек

(п-р Даниел Г. Топалски)

13 март

Първа неделя от Великия пост

„Не само с хляб ще живее човек“

(проповед на Ивайло Иванов)

20 март

Втора неделя от Великия пост

Неделя на методисткото наследство

„Ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство“

(п-р Даниел Г. Топалски)

27 март

Трета неделя от Великия пост

Мир с Бога

(п-р Даниел Г. Топалски)

Честит рожден ден, Антонио!

2011-02-13T13:42:00.000+02:00

НЕДЕЛНОТО УЧИЛИЩЕ

2011-02-13T13:39:00.001+02:00

В помощ на участниците в курса "Стъпки на вярата"

2011-02-10T17:30:00.003+02:00

КАНОНИЧНАТА ИСТОРИЯ

НА АПОСТОЛСКАТА ЦЪРКВА

(Опит за обща характеристика на книгата “Деяния на апостолите”)

Даниел Г. Топалски

Книгата Деяния на апостолите е единствената канонична история на Апостолската църква. Тази лаконична констатация е достатъчна, за да бъде обосновано уникалното място на книгата в новозаветния канон и в същото време е надеждна отправна точка за очертаването на нейната обща характеристика.

І. Дори беглият преглед на съдържанието може да ни доведе до заключението, че сме изправени пред едно историческо съчинение. И тук е важно да се подчертае, че Деяния на апостолите не е просто исторически летопис (1) или хроника на Църквата през първия период на нейното развитие. Очевидно е, че авторът има своя собствена концепция, която е била материализирана при написване на книгата. Именно това обяснява старателното подбиране на събитията и “деянията”, намерили място в изложението на Лука. Някои биха възразили, че в случая би било по-уместно да се говори за подреждане в хронологична последователност на тези събития, за които авторът е успял да събере достоверни сведения. Но това възражение може да бъде лесно обезсилено от намеренията, които Лука ясно заявява в предговорите на двете свои новозаветни съчинения, считани не случайно за две части от едно тематично и идейно цяло – Евангелието според Лука и Деяния на апостолите. Особено показателен в това отношение е първия предговор, в който авторът посочва повода, задачата и целта на написване на своето съчинение. За повод послужило обстоятелството, че мнозина били предприели написването на “повест” за събитията, които били “съвършено потвърдени” между първите християни. Лука не посочва конкретни имена, но става ясно, че неговото отношение към тези съчинения не е докрай положително. Индиректно у читателя се създава впечатлението, че той има определени несъгласия както относно ползваните източници, така и относно метода на събиране и излагане на сведенията. Това именно е определящо за задачата, която си поставя Лука: чрез използването на достоверни източници /свидетелствата на “очевидците” и “служителите на словото” – Лука 1:2/ и подробно изследване на всички събрани сведения да създаде един разказ за живота и служението на Исус Христос, който да е изграден на принципа на хронологичното излагане на събитията /”да ти пиша наред” – Лука 1:3/. С други думи, авторът заявява, че ще се облегне на достоверни източници и ще използва един добросъвестен метод на изследване, за да постигне целта си, т.е. един достоверен резултат – първоначалният адресат /а заедно с него и всички останали читатели/ да познае “достоверността, на това, в което е бил поучаван” /1:4/. Няма съмнение, че заявените авторови намерения в предговора към Евангелието са валидни и за Деяния на апостолите. И двете съчинения не са просто записване на известни събития, а исторически повествования, провокирани от определен повод, осъществяващи определена задача и насочени към постигането на определена цел. Това дава основание на двете книги да се гледа като на исторически съчинения, надхвърлящи скромните претенции на историческата хроника.

От съдържанието на Деяния на апостолите става ясно, че Лука проявява подчертан интерес към онези събития от апостолската история, които очертават границите на нейните основни периоди и маркират главните тенденции в развитието на Апостолската църква. Това обяснява отсъствието на сведения за дейността на по-голямата част от апостолите и съсредоточаването на вниманието върху “деянията” на двете ключови фигури – Петър и Павел. В центъра на първата част на книгата /гл. 1-12/ стои апостол Петър и свързаното с неговото служение разпространяване на благовестието сред юдеите, докато във втората част събитията са концентрирани изцяло около мисионерската дейност на апостол Павел сред езичниците /гл. 13-28/. Преходът между двете части е осъществен чрез историята за чудесното видение на ап. Петър и неговото посещение в дома на Корнилий. Тези събития предизвестяват посоката, в която ще се “движи” благовестието – от Йерусалим, столицата на избрания народ, към Рим, столицата на езическия свят. И това движение е наистина знаменателно – избрани са вече не само евреите, а цялото човечество. По този начин е показан истинския характер на хрис-тиянството. То не е юдейска секта, а универсална религия (2). Това в голяма степен изчерпва целта на автора и по тази причина той може да завърши изложението си с пристигането на апостол Павел в Рим, без да намира за важно да включи повече сведения за неговия престой там или за мъчени-ческата му смърт. Важното е, че Павел проповядва благовестието в столицата на тогавашния цивилизован свят. И именно на това място Лука може спокойно да завърши своя труд със съзнание за изпълнен дълг.

Тук е важно да се върнем към първоначалната констатация, според която книгата Деяния на апостолите е единствената канонична история на Апостолската църква. Едва ли можем да се изненадаме от факта, че в обръщение са били и други версии на апостолските деяния. Но само версията на Лука е намерила място в канона на Новия завет като единственото боговдъхновено описание на основните моменти в развитието на Църквата по времето на непосредствените Христови ученици. Така стигаме до пълното определение за това съчинение на Лука – то е единствената боговдъхновена история на Апостолската църква. А това определена означава, че авторовата концепция, за която стана дума по-горе, е резултат от действието на два фактора – вдъхновението на Божия Дух и творческото участие на Лука.

ІІ. И тъй като книгата Деяния на апостолите е посветена на мисията на Апостолската църква, за Лука от особена важност е да посочи коя е основната движеща сила на мисионерството. Още в първото събитие, за което свидетелства Лука – Възнесението на Исус Христос, акцентът е поставен върху връзката между идването на обещания Свят Дух и способността на апостолите да бъдат свидетели за своя Господ по целия свят: “Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святия Дух, и ще бъдете свидетели за Мен както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята” /Деян. 1:8/. Чрез силата на Святия Дух апостолите ще станат способни да изпълняват своята мисия. Не само спасението, но и мисионерството е богочовешко дело, в рамките на което човекът получава висшето призвание да бъде “съработник на Бога”. Божият Дух е Този, Който дава първоначалния импулс и обезпечава необходимата сила и способности за разпространяването на благовестието. По тази причина и денят, в който Святият Дух слиза върху апостолите, се счита за начало на църковната история. Църквата е факт не от момента, в който нейните членове са събрани заедно, а от момента, в който те са готови да свидетелстват за Христос. И тук е уместно да придадем известен исторически смисъл на популярната мисъл на Дитрих Бонхофер: “Църквата е само тогава църква, когато е за другите”. Църквата се ражда тогава, когато е готова да отвори вратата на горницата и да свидетелства пред хората. А това е възможно само чрез силата на Божия Дух. Да пишеш история на апостолската църква не означава само да предадеш основните събития в служението на апостолите. Важно е наред с това да разпознаеш и предадеш действията на Божия Дух, които инспирират и ръководят това служение. Лука е съумял да се справи със сложната си задача и да покаже богочовешкия характер на мисионерството.

Важни в това отношение са множеството конкретни събития, при които Лука ясно подчертава действието на Святия Дух. Благовестителят Филип е подбуден от Духа да свидетелства на етиопския велможа /Деян. 8:26 и сл./. Чрез Неговото действие апостол Петър е в състояние да изповяда: “Наистина, виждам, че Бог не гледа на лице; но във всеки народ онзи, който се бои от Него и върши правото, Му е угоден” /10:34-35/, а Павел и Варнава са отделени за мисионерско служение /13:2-4/. Маршрутът, който следват Павел и неговите спътници, също не е резултат единствено от решенията на апостола. Лука свидетелства за случай, при който Святия Дух забранява на апостолите да проповядват в Азия /16:6/, и за друг случай, при който “Павел чрез Духа реши да отиде в Йерусалим” /19:21/. Всичките тези примери не означават, че Апостолската църква е представлявала някакво спиритуалистично общество, чиито членове са били ръководени единствено от индиви-дуалното си общуване с Божия Дух. През целия този период Църквата си е останала общество на Словото. В центъра и основата на това общество е постоянството в “поучението на апостолите” /2:42/. Книгата Деяния на апостолите е красноречиво свидетелство за единството на Словото и Духа, което днес се подценява от много протестантски общества, числящи се към т.нар. “харизматично движение”. Те не трябва да забравят, че харизматичният облик на Църквата се проявява най-силно в способността й да приобщава хората към истините на Словото.

ІІІ. За Лука е важно да подчертае, че от самото си начало Църквата е едно организирано общество. Организацията не е самоцел, тя е предназначена да обезпечи взаимното общение между църковните членове. Първоначалните елементи на организираност в живота на Апостолската църква се виждат ясно още в избора на Матия за апостол, както и в по-късното избиране на седемте дякони, на които е възложено определено служение със социален характер. Апостолите са начело на Църквата, но в своето служение те се нуждаят от помощта на различни сътрудници и съработници, които да участват в изграждането и утвърждаването на новите църковни общества. Такива са например презвитерите в Ефес, на които Павел дава следния съвет в своята прощална беседа с тях: “Бъдете бдителни за себе си и за цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв” /20:28/.

Ярък пример за организирания характер на Апостолската църква е Йерусалимския събор, за който Лука свидетелства в петнадесетата глава на Деяния на апостолите. Съборът и неговите решения са отговор на сериозния спор относно значението на обрязването и съблюдаването на Моисеевия закон за спасението. Павел и Варнава излагат своята позиция пред “апостолите и презвитерите”, и пред “цялата църква”. Интересен факт е положението, което заема Яков, Господният брат, в Йерусалимската община. То не се интерпретира еднозначно от църковните историци. Някои от тях, между които можем да поставим и бащата на църковната история - Евсевий Кесарийски, приемат, че Яков е бил епископ на Йерусалимската община. Независимо от това дали Яков е бил наистина епископ, трудно може да се отрече, че той е имал особено положение, което му е дало правото да председателства събора и да формулира неговия декрет. По-късно Павел се явява пред него и пред “всички презвитери”, за да им даде отчет за своето мисионерско пътешествие. /Деян. 21:18/. Фактът, че само Яков е споменат по име, дава основание на някои изследователи да приемат, че той е председателствал колегиума на йерусалимските презвитери и в това си качество е бил пръв между равни.

Според свидетелството на Лука Павел редовно се отчита за резултатите от своите мисионерски пътувания пред църквата, която го е изпратила. Атиохийската църква изпраща Павел и Варнава на първото им мисионерско пътуване и те имат ясно съзнание за връзката си с тази църква, пред която при завръщането си разказват за “всичко, което Бог беше извършил чрез тях и как беше отворил врата за езичниците, за да повярват” /14:27/.

ІV. Лука не пропуска да покаже и това, че връзката с юдеите в Апостолската църква не престава, дори когато неговото повествование в своята втора част предава изключително “деянията” на Павел и неговите спътници. Вече беше посочено, че за Павел е било важно да се върне в Йерусалим и да разкаже на Яков и презвитерите там “всичко, което Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение” /21:19/. Павел определено има съзнание за универсалния характер на християнството, но за него това не е означавало непременно разграничаване от евреите. Те си остават част от Църквата, “питомната маслина”, към която Бог присади езичниците – “дивата маслина” /Римляни 11:17/. Павел е бил евреин, такива са били и останалите апостоли. При това положение скъсването на връзката с юдеите е било невъзможно през апостолския период. За дълго време римските власти не са могли да разграничат християните от юдеите, които са изповядвали една от позволените религии в империята. Но всичко това не пречи на Лука да види ясно, че “центърът на тежестта” в делото на благовестието се премества. Приоритет получава мисията сред езичниците и именно на нея е посветена цялата втора част от Деяния на апостолите. Християнството не е просто някакъв придатък на юдаизма независимо от това, че в началото много от вярващите се събират в храма и по синагогите, продължават да съблюдават старите ритуали, а някои от тях са убедени, че обрязването е необходимо за човешкото спасение. Благовестието вече е минало през Ефес и Коринт, проповядвано е насред Ареопага в Атина и е достигнало до Рим. Наистина неговите корени са свързани с Йерусалим, но съдържанието му не може да се сведе до нормите на юдейската правоверност. Еманципирането на християнството от юдаизма е неизбежно, но това не означава скъсване на връзката между езичниците и юдеите в Апостолската църква. Декретът на Йерусалимския събор има една основна цел – да създаде условията за съвместен живот и служение на юдеите и езичниците в рамките на Църквата.

V. За общата характеристика на Деяния на апостолите е интересно да се отбележи разбирането на Лука за ролята на Павел. Още в началото на книгата е засвидетелствано изказването на Петър по повод необходимостта от избиране на нов апостол на мястото на Юда. Това изказване съдържа изискванията, на които трябва да отговаря новоизбраният – той трябва да е очевидец на Христос и Негов непосредствен слушател през времето на цялото Му обществено служение, “като се почне от дните, когато Йоан кръщаваше, и се стигне до деня, когато се възнесе от нас” /1:21-22/. Очевидно за Лука изискванията, посочени от апостол Петър, са валидни не само за конкретния случай, а се отнасят до всяко едно лице, което упражнява апостолски авторитет. Само така можем да си обясним факта, че Лука никъде не пише за Павел като за апостол. За него той си остава избран свидетел – “съд, избран да разгласява Моето име пред народи и царе и пред израелтяните” /9:15/.

Този възглед на Лука явно не съвпада с разбирането на Павел, който възприема себе си като Христов апостол. За него няма съмнение, че е получил призвание за апостолско служение /Гал. 1:15-17/. На какво се дължи това задочно разногласие между двамата? Едва ли можем да отречем, че за Павел критериите на ап. Петър не са определящи. По-важно е естеството на служението и отговорността, към които Бог призовава даден човек. Още от самото начало Павел схваща призванието си като апостолско не защото е такава неговата субективна преценка по отношение на Божия призив, а защото такова е естеството на самото апостолско служение.

VІ. Независимо от това, че апостол Павел е централната фигура в по-голямата част от Деяния на апостолите, акцентите в неговото проповядване не са подробно представени. Според свидетелството на Лука в центъра на апостолската проповед стои вестта за Възкресението, докато посланието за кръста не е толкова силно застъпено. Показателна в това отношение е първата апостолска проповед – тази на апостол Петър в деня на Петдесятница, която е посветена основно на Христовото Възкресение /2:14 и сл./. За кръстната смърт на Христос се споменава само два пъти и то в контекста на вестта за Възкресението /2:23-24, 36/. Същото може да се каже и за следващата проповед на Петър, засвидетелствана от Лука /3:12 и сл./. И тук се налага отново да се върнем към Петровата дефиниция за апостолско служение, която Лука споделя напълно: апостолът е свидетел на Христовото Възкресение. Именно този акцент в апостолското проповядване си заслужава да бъде изведен на преден план в книга, посветена на апостолските “деяния”.

Но не само в проповедите на Петър, които Лука е включил в Деяния на апостолите, вестта за Възкресението има водещо място. Същото се отнася и за проповедите на Павел, в които се споменава бегло за смъртта на Христос, само за да се направи преход към истината за Неговото Възкресение. Типичен пример за това е проповедта в Антиохия Писидийска. Когато стига до вестта за спасението, Павел се спира накратко на осъждането и смъртта на Христос /13:27-29/, за да премине към обширно изложение за Възкресението Му от мъртвите, подкрепено от редица старозаветни пасажи. Показателна е и проповедта в Атина, при която Павел заговаря за Възкресението веднага след като е направил обширното въведение, провокирано от жертвеника, посветен на “непознатия Бог”.

В проповедите и защитните си речи, засвидетелствани от Лука, Павел непрекъснато се позовава на личната си среща с Възкръсналия, която е обърнала коренно живота му. Той ясно заявява пред Синедриона, Феликс и Агрипа, че е обвинен и съден “поради надеждата и учението за възкресението от мъртвите” /23:6; 24:21; 26:7/.

Ако четем само Деяния на апостолите, можем да придобием твърде едностранна представа за Павловото учение. Важна част от него е богословието на кръста, което намира израз в неговите послания.

VІІ. За много съвременни християни книгата Деяния на апостолите задава един съвършен модел на църковна организация и служение, на който трябва да се подражава. Съзнателно или несъзнателно се игнорират сведенията за неблагополучия, конфликти и противоречия, които Лука не е спестил на своите читатели. А това без всякакво съмнение води до една невярна представа за Църквата през апостолския период, от която сякаш се изключва напълно действието на човешкия фактор.

Но книгата Деяния на апостолите е историческо съчинение, а не похвално слово за Апостолската църква (3). Лука не скрива постъпката на Анания и Сапфира, роптанията на гръцките юдеи против еврейските за пренебрегването на нуждите на техните вдовици, предубежденията на юдеите по отношение на мястото на езичниците в делото на благовестието и в Църквата. Той свидетелства ясно за напреженията, породени от юдеохристияните, които настояват, че обрязването е необходимо условие за спасението. Лука не премълчава и разпрата между Павел и Варнава по повод на Йоан Марк, нито пък е склонен да преувеличава резултатите от Павловата проповед в Атина.

Църквата и днес може да бъде апостолска, ако продължава да “постоянства в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите” /2:42/. Не е нужно да бъде имитирано богослужението или атмосферата от времето на апостолите. Днес живеем при различни условия. Различен е и мирогледът на хората. Но независимо от това, Църквата може да запази своя апостолски характер, ако съумее да приобщи към себе си човека от ХХІ век.

Бележки:

1. За Джон Стот книгата е “исторически летопис” – вж. Джон Стот, Деяния на апостолите, С., 2002, с. 5

2. Това има предвид и Мона Хукър, когато пише за “пропагандната” цел на Деяния на апостолите. Според нея основното в желанието на Лука е да покаже, че “християнската вяра е истинското изпълнение на юдаизма и че мисията сред езичниците е истинската роля на християнството” – вж. Мона Хукър, Изучаване на Новия Завет, ЕМЕЦ, Варна, 2002, с.98

3. В предговора към своя коментар към Деяния на апостолите Джон Стот пише следното: “Наистина е похвално християнската Църква от всички векове да мери ръст с ранната Църква и да се стреми да притежава поне малко от нейната увереност, плам, далновидност и сила. Но нека бъдем реалисти. Съществува опасност да идеализираме Църквата от І в., да говорим за нея със затаен дъх, сякаш не е имала никакви недостатъци. Така ще подминем съперничествата, двуличието, безнравствеността и ересите, спъвали Църквата тогава, точно както и днес.” /Джон Стот, Цит. съч., с.6/

Курсът "СТЪПКИ НА ВЯРАТА" продължава от 11 февруари 2011 г.

2011-02-10T07:35:00.000+02:00

Курсът "Стъпки на вярата" се възнобновява от този петък, 11 февруари,

в обичайния си час: 18.00 ч.

ТЕМАТА: КНИГА ДЕЯНИЯ НА АПОСТОЛИТЕ

Общо събиране на мъжката и женската група, 8 февруари 2011

2011-02-09T08:41:00.000+02:00

Среща на координаторите по партньорската програма "In Mission Together", 4-6 февруари, Братислава

2011-02-07T10:30:00.002+02:00

Заседание на националните координатори за Източна Европа и Балканите

Карол Партридж (мисионер в Македония), Даниел Топалски

Богослужение в Обединена методистка църква - Серед, Словакия

Минис Роденауер (САЩ), Даниел Топалски (България), Ричард Арнолд (САЩ), Войчех Островски (Полша), Яна Крижова (Чехия), Урс Швайцер (секретар на епископ Щрайф, Швейцария), Лиляна Сянта (Сърбия), Ленка Прохазкова (Словакия), Ева Чернак (Унгария), Карол Партридж (Македония)
Обединена методистка църква - Братислава (ул. "Паненска" №10)

Суперинтендат Роберт Захар и п-р Даниел Топалски (Серед, Словакия)

НЕДЕЛНИТЕ БОГОСЛУЖЕНИЯ ПРЕЗ ФЕВРУАРИ 2011 г.

2011-02-02T08:04:00.000+02:00

Проповеди върху Първо послание на апостол Павел към коринтяните

6 февруари

„Исус Христос, и то Христос разпънат“

(проповед на Ивайло Иванов)

13 февруари

„…Защото сме съработници на Бога“

(п-р Даниел Топалски)

20 февруари

„Никой не може да положи друга основа освен положената, която е Исус Христос“

(п-р Даниел Топалски)

27 февруари

„Недейте съди нищо преждевременно“

(п-р Даниел Топалски)

Снимки от Икуменическата неделя, 23 януари 2011

2011-01-23T12:13:00.000+02:00

п-р Ивайло Сяров, п-р Даниел Топалски

Видео от общото молитвено богосужение за християнско единство

2011-01-22T22:07:00.000+02:00

http://www.facebook.com/#!/daniel.topalski

Снимки от общото молитвено богослужение в рамките на Седмицата на молитва за християнско единство

2011-01-22T18:21:00.002+02:00

22 януари 2011 г.

Католическа църква "Св. Павел от кръста" - Русе

отец Валтер Горра (Католическа църква), отец Стефан Стефанов (БПЦ), пастор Ивайло Сяров (Баптистка църква), отец Дирайр (Арменска апостолическа църква), пастор Даниел Топалски (Методистка църква)

2011-01-22T10:11:00.001+02:00

ДЕН ПЕТИ

(22 януари 2011)

Разчупването на хляба в надежда

Четива:
Изход 16: 13b-21a - Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете

Псалм116: 11-13; 15-16 (по слав.) - Чашата на спасението ще приема

1 Коринтяните 11:17-18; 23-26 - Правете това за Мой спомен

Йоан 6:53-58 - Такъв е хлябът, който слезе от небето

Коментар
Още от първоначалната Църква на Йерусалим чак до сега «разчупването на хляба» винаги е било един основен акт за християните. За тези от съвременния Йерусалим, споделянето на хляба е традиционно символ на приятелство, прошка и открито ангажиране с другия. Това разчупване на хляба ни изправя пред предизвикателството да потърсим единение, което може да изрази нещо пророческо в един свят на разделения. Именно в този свят, който по различни начини формира всички нас. В разчупването на хляба християните са сътворени отново за пророческото послание с надежда отправена към цялото човечество.

Днес ние разчупваме хляба «с широко и щедро сърце», но всяко служение на Евхаристията ни припомня също и мъчителния спомен за нашето разединение. В този пети ден от Седмицата за молитва, християните от Йерусалим се обединяват в Горницата, мястото на последната вечеря. И там без да отслужват Евхаристия, те разчупват хляба с надежда.

Ние се учим на тази надежда по начините, по които Бог се присъединява към нас през пустинята на нашите собствени неудовлетворения. Книга Изход ни разказва как Бог отговаря на недоволството на този народ, който Той освободи: давайки му този дар, той няма нужда от нищо повече. Манната в пустинята е дар от Бог, дар, който не можеш да запазиш за по-късно в резерв, нито пък да проумееш напълно. Тя е като известният наш псалм, един момент, който простичко зове за действието на благодат – тъй като Бог «развърза нашите връзки».

Апостол Павел признава, че да разчупим хляба не означава само да служим Евхаристията, но да бъдем евхаристиен народ– да станем Тяло Христово в този свят. В този контекст, това кратко четиво (1 Кор 10-11) напомня как християнската общност трябва да положи усилия да живее в общение с Христос, което определя едно праведно поведение в трудния световен контекст. Ние живеем «в памет за Него», но и с Него.

Понеже ние сме един народ с разчупването на хляба, ние сме един народ за живот вечен – за живот в пълнота – както го учим от четивото на Свети Йоан. Изправени пред всекидневните предизвикателства, които познават християните от Йерусалим, те свидетелстват, че е възможно да се радваме и да се надяваме.

Молитва
Боже на надеждата, ние Те възхваляваме за дара, който Ти ни даде на Господнята Вечеря, тъй като в Светия Дух ние продължаваме да срещаме Твоя Син Исус Христос, живия Хляб слязъл от небето. Прости нашата невярност към този велик дар. Господи, ние Те молим да ускориш денят, в който Твоята Църква цялата ще бъде обединена за разчупването на хляба, и в очакване на този ден, направи така, че да се научим занапред да бъдем един народ формиран от Евхаристията в служба на света. Ние Те молим за това в името на Исус Христос. Амин.

Библейски текстове, размишления и молитви за осемте дни на молитва за християнско единство

2011-01-20T19:51:00.001+02:00

ДЕН ЧЕТВЪРТИ

(21.01.2011 г.)

Споделянето, израз на нашето единение

Четива

Исая 58: 6-10 Раздели хляба си с гладните

Псалм 38: 1-11 Уповавай на Господа и върши добро

Деян. 4: 32-37 А всичко им беше общо

Матей 6: 25-34 Но преди всичко търсете Царството Божие

Коментар

Приемствеността с Апостолската Църква на Йерусалим се проявява в «постоянството към учението на Апостолите и в братското общение, в разчупването на хляба и в молитвите.» Съвременната Църква на Йерусалим ни напомня практическите последици от едно такова постоянство: споделянето. Деянията на Апостолите простичко ни показват, че «всички вярващи бяха заедно и всичко им беше общо; продаваха имоти и всичко, каквото имаха, и разделяха парите между всички, на всекиго според нуждата» (Деян. 2, 44-45). Четивото, което имаме днес от Деянията на апостолите присъединява това цялостно споделяне към «даденото свидетелство от апостолите за Възкресението на Господ Исус Христос».

Животът на християните от съвременния Йерусалим се характеризира с едно подобно споделяне на благата. Това е знак за тяхната приемственост с първите християни; това също така е знак за предизвикателство ред всички църкви. То свързва проповядването на Евангелието, служението на Евхаристията и братското общение на християнската общност с равенство и справедливост по отношение на всички. От гледна точка на това, че споделянето става свидетелство за Възкресението на Господ Исус Христос и знак за приемственост с Апостолската Църква на Йерусалим; това също е и знак на нашето единение едни с други.

Споделянето може да приема различни форми. Има основно споделяне на Апостолската Църква, където никой не е оставен в беда. Има споделяне на бремето на борбите, мъките и страданията на едните и другите. Има споделяне на радостите и на успехите, на благословиите и на изцеленията. Има също споделяне на способностите и разбиранията на традициите, въпреки нашата ситуация на разделение, което можем да опредлим като «икуменически обмен на дарове». Това щедро споделяне е практическа последица от нашето постоянство в учението на апостолите и братското общение; и е в резултат на нашата молитва за единение на християните.

Молитва

Боже на правдата, такива дарове са неограничени. Ние Ти благодарим, че ни даде необходимото, та всички да можем да бъдем нахранени, облечени и подслонени. Предпази ни от греха на егоизма, който води към излишно трупане, и ни насърчи да бъдем инструменти на Твоята любов, споделяйки това, което Ти ни даде, та да станем свидетели на Твоето благоразположение и Твоята правда. Понеже ние сме ученици на Христос, направи така да действаме заедно там, където има нужда: където семействата са прогонени, където слабите страдат от ръката на силните, където бедността и базработицата унищожават живота. Ние Ти благодарим за това в името на Исус Христос в единие със Светия Дух. Амин.