(Разбиране на Обединената методистка църква за тайнството кръщение)
Джон Уесли е запазил сакраменталното богословие (богословие на тайнствата), което е получил от своето англиканско наследство. Той е учил, че в кръщението детето бива очистено от вината на първородния грях, въведено в завет с Бога, прието в Църквата, направено наследник на Божието царство и духовно родено отново. Той е казвал, че кръщението не нито основно, нито достатъчно за спасение, но е "обичайното средство", което Бог е предназначил, за да прилага ползите на Христовото дело в човешкия живот.
От друга страна, въпреки че Уесли потвърждава възраждащата благодат на детското кръщение, той също настоява за необходимостта от обръщение на възрастните, които са отпаднали от благодатта. Личността, която се развива като морално отговорна, трябва да отговоря на Божията благодат с покаяние и вяра. Без лично решение и предаване на Христос, кръщелният дар се оказва неефективен.
Кръщението за Уесли се явява част от един пожизнен процес на спасение. Той е виждал духовното новораждане като една опитност от две части в нормалния процес на християнското развитие - да бъдеш приет като дете чрез кръщението и като възрастен чрез личното посвещение.
Кръщелният завет
В Стария и Новия Завет Бог встъпва в заветни отношения с Божиите люде. Заветът включва обещания и отговорности от двете страни; той се установява чрез специална церемония и се потвърждава чрез разграничителен знак. Чрез завета Бог създава служещото общество на народа на Израил, като обещал да бъде негов Бог, дал му Закона, за да му покаже как да живее. В смъртта и възкресението на Исус Христос Бог изпълни пророчеството за нов Завет и призова Църквата като служеща общност. Кръщението на деца и възрастни, мъже и жени, е знакът на този Завет.
В кръщението Църквата декралира, че това е вратата към завета с Бога; чрез кръщението нови хора се въвеждат в този завет. Заветът свързва Бог, обществото на верните и кръстения; тези три страни са необходими за изпълнението на кръщелния завет. Божията благодат инициира заветното отношение и прави възможно обществото и кръстеният да отговорят с вяра.
Кръщение чрез вода и Светия Дух
Чрез действието на Св. Дух – продължаващото присъствие на Христос на земята – Църквата е създадена, за да бъде общността на Новия Завет. Вътре в общността кръщението е чрез вода и Дух (Йоан 3:5; Деян. 2:38). В Божието дело на спасението тайната на Христовата смърт и Възкресение е неразделно свързана с дара на Св. Дух, даден в деня на Петдесетница (Деян., 2 гл.). По същия начин участието в Христовата смърт и Възкресение е неразделно свързано с получаването на Духа (Рим. 6:1-11; 8:9-14). Светият Дух, Който участва в Сътворението (Бит. 1:2), е също подател на новия живот. Действайки в човешкия живот преди, по време и след кръщението, Духът е действеният Извършител на спасението. Бог дарява на кръстените присъствието на Светия Дух, поставя върху тях печата, че те са Божие притежание и всажда в сърцата им първата “вноска” на тяхното наследство като синове и дъщери на Бога (2 Кор. 1:21-22). Чрез Духа техният живот на вяра е подхранван до пълното избавление, когато те ще влязат в пълнотата на спасението (Еф. 1:13-14).
От апостолско време кръщението чрез вода и кръщението чрез Св. Дух са свързани (Деян. 19:17). Християните са били кръщавани и чрез вода, и чрез Дух, понякога чрез различни действени знаци. Кръщението с вода е извършвано в името на Триединния Бог от упълномощен служител, а Св. Дух е бил призоваван чрез полагане на ръце в присъствието на събранието. Водата осигурява най-важната символика на кръщението. Богатството на смисъла на нейното използване за християнските общества е подсказано в кръщелните богослужебни текстове, в които се говори за водите на Сътворението и потопа, за избавлението на Божиите люде при преминаването на морето, за водата, дарена в пустинята, и за преминаването на река Йордан към Обещаната земя. В кръщението ние идентифицираме себе си с Божиите люде и ставаме част от странстването на Църквата по пътя й към Бога. Използването на вода в кръщението също символизира очистването от греха, смъртта на стария живот и раждането на новия живот в Христос. В традицията на Обединената методистка църква водното кръщение може да бъде отслужено чрез поръсване, поливане или потапяне.
Кръщелното богослужение съдържа библейския символ на помазването със Св. Дух – полагането на ръце и незадължителното използване на миро. Помазването обещава на кръщавания силата да живее вярно този начин на живот, който водното кръщение означава. В първите векове на Църквата полагането на ръце обикновено е следвало незабавно след водното кръщение и е завършвало ритуала на приемане в членство. Тъй като полагането на ръце в Западната църква е извършвано само от епископ, това действие е било отделено от водното кръщение и започнало да се нарича конфирмация. При конфирмацията Св. Дух запечатва кръстения като Божие притежание и го укрепява за ученичество. В богослужебния живот на ранната Църква водното кръщение и миропомазанието били непосредствено следвани от Господна трапеза като част от богослужението за посвещение независимо от възрастта на кръстения. Днес отново тези три елемента се обединяват в едно общо богослужение.
Кръщението като включване в Тялото Христово
Христос учреди Църквата като Свое Тяло чрез силата на Св. Дух (1 Кор. 12:13, 27). Църквата привлича нови членове, тъй като тя се опитва да остане вярна на пълномощието си да проповядва Евангелието. Кръщението е тайнство на посвещението и включването в Тялото Христово. Детето или възрастният, които се кръщават, стават членове на съборната (вселенска) Църква, на съответната деноминация и на местната общност. Следователно кръщението е тайнство на цялата Църква, което по правило изисква участието на събраната на богослужение общност на верните. Чрез серия от обещания в кръщелното богослужение общността потвърждава собствената си вяра и тържествено се задължава да бъде духовен наставник и подкрепа за този, който се кръщава. Кръщението не е просто индивидуално, частно или местно събитие.
Кръщението ни довежда до единство с Христос, един с друг и с Църквата от всички времена и по цялата земя. Чрез този знак и печат на нашето общо ученичество, се изявява и нашето равенство в Христос (Гал. 3:27-28). Ние утвърждаваме, че има едно кръщение в Христос, празнувано като наша основна връзка на единство в многото общности, съставляващи тялото на Христос (Еф. 4:4-6). Силата на Духа в кръщението не е зависима от начина, по който се отслужва водното кръщение, от възрастта и психологическите особености на кръщавания, или от характера на свещенослужителя. Божията благодат прави тайнството пълноценно. Едното кръщение приканва различните църкви да преодолеят своите разделения и видимо да заявяват своето единство. Нашето единодушие в Христос призовава за взаимно признаване на кръщението в тези общности като средство, чрез което можем да изпитаме единството, което Христос има предвид (1 Кор. 12:12-13).
Кръщението като прощение на греха
В кръщението Бог предлага и ние приемаме прощение на нашия грях (Деян. 2:38). С прощението на греха, който ни разделя от Бога, ние сме оправдани – освободени от вината и наказанието на греха, и възстановени в правилно взаимоотношение с Бога. Това примирение е възможно чрез Христовото изкупление и става реално в живота ни чрез действието на Св. Дух. Ние отговаряме чрез изповядване на греха и покаяние, и тържествено изявяване на вярата си, че Исус Христос е извършил всичко необходимо за нашето спасение. Вярата е необходимо условие за оправданието; в кръщението тази вяра е изповядана. Божието прощение прави възможно обновлението на нашия духовен живот и превръщането ни в нови създание в Христос.
Кръщението като нов живот Кръщението е тайнствен знак на новия живот чрез и в Христос посредством силата на Св. Дух. Определяно като възраждане, новораждане, раждане отново, това действие на благодатта ни превръща в нови духовни създания (2 Кор. 5:17). Ние умираме за старото си естество, доминирано от греха, и влизаме в самия живот на Христос, който ни преобразява. Кръщението е средство за влизане в новия живот в Христос (Йоан 3:5; Тит 3:5), но новия живот не винаги съвпада с момента на отслужване на тайнството. Нашето съзнание и приемане на спасението ни чрез Христос и новият живот в него могат да се променят. Но независимо от начина, по който новото раждане е изпитано, то осъществява обещанията, които Бог ни е дал при нашето кръщение.
Кръщението като Божи дар за хората от всяка възраст Има едно кръщение, както има и един извор на спасение – благодатната Божия любов. Кръщаването на човек – независимо от това дали е дете или възрастен – е знак на Божията спасителна благодат. Тази благодат е една и съща за всички. Всички се нуждаят от нея и никой не може да се спаси без нея. Разликата между кръщението на възрастни и на деца е тази, че християнската вяра се изповядва съзнателно от възрастния, който е кръстен. Кръстеното дете достига до изповядване на вярата си по-късно, след като е било възпитано и научено от родителите си или от други отговорни възрастни и общността на вярата. Детското кръщение е преобладаваща практика, когато децата са родени от вярващи родители и израстват в християнски дом и в църквата. Кръщението на възрастни е правило, когато Църквата е в мисионерска ситуация и достига до хора, живеещи в културна среда, безразлична или враждебна към вярата. Докато детското кръщение е уместно за християнските семейства, малцинственото положение на Църквата в съвременното общество все по-често изисква повече внимание към евангелизирането, обучението и кръщаването на възрастни новоповярвали.
Детското кръщение е било господстваща историческа практика на Църквата. Макар че в Новия Завет няма изрична заповед, налице са достатъчно свидетелства за детското кръщение в Писанието (Деян. 2:38-41; 16:15,33) и в учението и практиката на ранната Църква. Детското кръщение се основава здраво на разбирането, че Бог приготвя пътя на вярата, преди ние да го пожелаем или даже да знаем, че се нуждаем от помощ (предварителна благодат). Тайнството е мощно изражение на истината, че всички хора идват пред Бога като безпомощни деца, неспособни да направят каквото и да е, за да се спасят, зависими от благодатта на нашия любящ Бог. Вярната на Завета общност на Църквата служи като благодатно средство за онези, чийто живот е бил повлиян от нейното служение. Чрез Църквата Бог призовава децата, също както и възрастните, да бъдат участници в благодатния Завет, на който кръщението е знак. Това разбиране за действията на Божията благодат засяга също и хората, които поради недъг или други ограничения не са способни да отговорят сами на въпросите при кръщелния ритуал. Макар че не можем да разберем как Бог действа в живота на тези хора, вярата ни учи, че Божията благодат е достатъчна за техните нужди и следователно те също могат да бъдат кръщавани.
Църквата твърди, че децата, родени сред развалата на света, трябва да приемат очистващото и обновяващо прощение на Бога не по-малко от възрастните. Спасителната благодат, която е на разположение чрез Христовото изкупление, е единствената надежда за спасение на хората от всяка възраст. Чрез кръщението децата започват нов живот в Христос като Божи чеда и членове на Тялото Христово. Кръщението присъединява детето към общността на вярата и израстването, включвайки и членство в местната църква. Детското кръщение е правилно разбрано и оценено, ако детето е обичано и възпитавано от богослужебната общност и собственото си семейство. Ако родителят или кръстникът не могат или не желаят да възпитават детето във вярата, тогава кръщението трябва да бъде отложено, докато това стане възможно.
Разбирайки практиката като автентичен израз на начина, по който Бог действа в живота ни, Обединената Методистка Църква решително защитава детското кръщение в общността на вярващите: “Поради изкупителната Божия любов, открита в Исус Христос, простираща се върху всички човеци, и поради това, че Исус изрично включи децата в Своето Царство, пасторите на всяко паство трябва ревностно да убеждават вярващите родители или настойници да представят децата си на Бога чрез кръщение в ранна възраст.” (Дисциплина, пар. 221).
Божията вярност на кръщелния завет
Тъй като кръщението е на първо място Божие действие в Църквата, тайнството може да бъде прието само веднъж. Тази позиция е в съответствие с историческото учение на вселенската Църква. Твърдението, че кръщението не може да се повтаря, почива на непоколебимата вярност на Бога. Божията инициатива установява Завета на благодатта, в който ние биваме включени чрез кръщението. Чрез злоупотреба с богодаруваната ни свобода ние можем да пренебрегнем или открито да не се подчиняваме на този завет, но не можем да разрушим Божията любов към нас. Когато се покаем и върнем при Бога, заветът не трябва да се сключва отново, защото Бог винаги остава верен на него. Това, което е нужно, е обновление на нашето посвещение и препотвърждаване на завета от наша страна.
Кръщението и Господната вечеря
Чрез кръщението хората са въведени в Църквата, а чрез Господната трапеза Църквата съхранява и развива своя живот на вярата. Кръщелните богослужения завършват със Св. Причастие, чрез което единството на новия член с Тялото Христово се изпитва най-пълноценно. Св. Причастие е свещена храна, чрез която общността на верните, извършвайки простото действие на ядене на хляба и пиене на виното, прокламира и участва във всичко, което Бог е извършил, върши и ще продължи да върши за нас в Христос. При празнуването на Евхаристията ние си припомняме за благодатта, дарена ни при кръщението, и вкусваме от духовната храна, която е необходима за запазване и изпълнение на спасителните обещания. Тъй като трапезата, около която се събираме, принадлежи на Господа, тя трябва да е отворена за всички, които отговарят на Христовата любов независимо от възрастта и църковното членство. Уеслианската традиция винаги е приемала, че Св. Причастие може да бъде повод за приемане на оправдаващата или освещаващата благодат. Некръстените лица, които приемат Причастие трябва да бъдат посъветвани да се кръстят при първа възможност.”
(Поместеният тук текст представлява избрани моменти от документа
"От вода и Дух", съставен от специално създадената от Генералната конференция комисия за изучаване на тайнството кръщение през 1996 г.)
