Днес проповедта ще бъде посветена на чудесата на Исус Христос като израз на спасителната любов на Бога към падналия и страдащ човек.
1. Темата за чудесата, извършени от Спасителя, и днес предизвиква противоречиви мнения, но ние няма да се спираме на тях, тъй като за нас е несъмнено, че описаните в евангелските повествования чудеса са действителна изява на Божията сила, откровение на Божието всемогъщество и на спасителната власт на Сина. Сила, всемогъщество, власт – все понятия, които се използват, когато се заговори за същността на чудесата. Но за нас, християните, водещо си остава едно четвърто понятие – любовта. Чудесата са проявление на Божията любов към човека, преди всичко към страдащия, нуждаещия се човек, към този, който моли да бъде изцелен, да получи прощение и милосърдие.
Чудесата на Исус Христос са знамения на милосърдната любов, възвестена както от Стария Завет, така и от Новия. Четенето на Евангелията ни позволява да разберем, да почувстваме, че източник на Исусовите чудеса е любящото и милосърдно сърце на Бога, което в същото време се явява живо, пулсиращо човешко сърце. Христос извършва тези чудеса, за да предизвести победата Си над всяко зло, съществуващо в света – физическото зло, нравственото зло, т.е. греха, и накрая – победата си над сатана, който в човешката история се явява “баща на лъжата”.
Исус върши чудеса заради човека. Тези дела, съгласно изкупителните цели на Неговото служение, възстановяват доброто на мястото, където злото е пуснало дълбоки корени. По този начин възприемат чудесата тези, които са ги изпитали или са били техни свидетели. Евангелист Марк ще напише по-късно за тях следното: “защото се чудеха твърде много и казваха: Всичко върши отлично; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.” /7:37/.
2. Внимателното изучаване на евангелските текстове ни позволява да забележим, че никаква друга причина не може да обясни всички “чудеса и знамения” на Човешкия Син, освен любовта към човека, милосърдната любов.
В Стария Завет пророк Илия ползваше “огън от небето”, за да потвърди своята пророческа власт и да накаже маловерието /вж. 4 Цар. 1:10/. Когато апостолите Яков и Йоан се опитвали за уговорят Исус да накажат с “огън от небето” едно самарийско село, което им отказало гостоприемство, Той решително им забранил да сторят това: “Вие не знаете на какъв дух сте; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси.” /Лука 9:55/. Нито едно от чудесата на Христос не е послужило, за да бъде наказан провинилия се човек.
3. Характерен е епизодът, случил се при залавянето на Исус под стража в Гетсиманската градина. Петър бил готов да защитава своя Учител, той даже ударил слугата на първосвещеника и му отсякъл дясното ухо. Христос веднага наредил на Петър да прибере меча в ножницата и изцелил ухото на пострадалия. Христос не се възползвал от чудотворната Си сила, за да осигури собствената Си защита, и не помолил небесния Си Отец да Му изпрати “дванадесет легиона ангели” /Мат. 26:53/, за да накаже враговете Си. Всичко, което вършил Христос, в това число и чудесата, е извършено в дълбоко единение с Отец. Христос върши всичко заради Царството Божие и спасението на човека. Той върши всичко от любов към човека.
4. Ето защо от самото начало на Своята спасителна мисия Христос отхвърля всички “предложения” на изкусителя, започвайки с превръщането на камъните в хлябове. Силата на Месия не служи за постигането на някакви мними цели, изключена е и всякаква суетна слава. Този Който е дошъл да свидетелства за истината, Който Сам е истина, винаги действа в пълно съгласие със спасителната Си мисия.
Ако, от една страна, чудесата на Исус разкриват Неговата Божествена власт, благодарение на което учениците и други хора са в състояние да разпознаят в Него Божия Син, то, от друга страна, те ни показват Неговата доброта, щедрост и простота, т.е. най-ярките черти на Човешкия Син.
5. В самия начин, по който Исус върши чудесата Си се проявява Неговото необичайно смирение, деликатност и чувствителност. Колко много материал за размисъл дават думите, казани от Исус при възкресяването на дъщерята на Яир: “Детето не е умряло, а спи.” /Марк 5:39/! Тук няма да обръщам внимание на традиционните тълкувания, а ще си позволя да ви насоча към нещо ново. Нима с тези думи Христос не желае някак си да “умали” значението на извършеното, което се и потвърждава от строгата забрана чудото да не бъде разгласявано. По същия начин Той постъпва и в много други случаи – при изцелението на глухонемия или след изповедта на Петър.
Знаменателно е, че по време на изцелението на глухия и заекващ човек, Христос предпочел да отведе страдалеца по-далеч от народа, насаме, и като погледнал към небето, въздъхнал и казал: “Еффата”, което значи: “Отвори се”. Тази въздишка може да се разбира и като молитва, но и като съчувствие.
6. Някои от чудесата си Исус извършил в събота, но не за да наруши тържествения характер на съботния ден, посветен на Бога, а за да покаже, че този свещен ден по особен начин е белязан от спасителното Божие действие. На юдейските обвинения, че нарушава съботния ден, Той простичко отговарял: “Отец Ми работи досега – и Аз работя.” /Йоан 5:17/. И това е “работа” за доброто на човека, която не противоречи на светостта на съботата, а я подчертава: “Съботата е направена за човека, а не човекът за съботата; така че Човешкият Син е господар и на съботата.” /Марк 2:27-28/.
7. Признавайки истинността на евангелските повествования за чудесата на Исус, а единственото препятствие за такова признание е предварителното изключване на свръхестественото, не можем да се усъмним в това, че всички чудеса и знамения на нашия Господ са подчинени на единна логика. Тази логика на Божественото домостроителство на спасението служи на откровението на любовта – милосърдната любов на Бога, побеждаваща злото с добро, за която свидетелства самото присъствие и действие на Исус Христос в човешкия свят. Чудесата и знаменията са включени в това домостроителство и като такива се явяват предмет на нашата вяра в контекста на Божествения замисъл за спасение и тайната на Изкуплението, извършено от Исус.
8. Да се обърнем сега към самото съдържание на Христовите чудеса, за да установим какво е имало в тях и какво - не. Преди всичко поразява фактът, че от общия брой чудеса Христови, с които са пълни Евангелията, огромното мнозинство са изцелявания, при това значителен брой такива изцелявания са изброени поотделно, но още по-голям брой не са поотделно изложени, а само са отбелязани като масови изцелявания. Господ се изобразява като чудотворен изцелител, заобиколен от болни телом и духом, бесновати, прокажени, разслабени, слепи и т.н. Човешката мъка и страдание застава пред Него в цялата си безпомощност и безпризорност и Той "съжалява" тази човешка мъка и страдание и помага на това страдащо човечество. В Евангелието неведнъж се повтаря следната картина: "И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и сложиха ги пред нозете Му; и Той ги изцели; така щото народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят, и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог." (Матей 15:30-31). В земята Генисаретска, "И когато излязоха из ладията, веднага хората Го познаха; и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той. И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха се изцеляваха." (Марко 6:54-56). "И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги." (Лука 4:40). " Но още повече се разнасяше вестта за Него; и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си. А Той се оттегляше в пустините и се молеше." (Лука 5:15-16). Общото впечатление от явяването на Исус сред народа е изразено в следните думи от Евангелието от Матея: "Тогава Исус ходеше по цяла Галилея, и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между людете. И разнесе се слух за Него по цяла Сирия; и довеждаха при Него всички болни, страдащи от разни болести и мъки, хванати от бяс, епилептици и парализирани; и ги изцели." (Матея 4:23-24). Или същата мисъл по-кратко е изразена в речта на апостол Павел към Корнилий: "Исус от Назарет, - как Бог Го помаза със Светия Дух и със сила; Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него." (Деяния 10:38). Господ е проявявал състрадание към страдащото човечество, Той го е съжалявал. Бидейки Самият Той по Своето непорочно и съвършено човешко естество свободен от тези болести и страдания, които са дошли в света като следствие от първородния грях, Синът Човешки със състрадателна любов приемал чуждите страдания, както това е отбелязано от евангелиста (Матея 8:16-17): "Той наистина понесе печалта ни, И със скърбите ни се натовари;" (Исая 53:4).
На фона на това общо изцеляване и благотворене отделните случаи на изцеляване, специално подчертани в Евангелието, представляват само единични епизоди, отбелязани поради едни или други особености, но всичко това са дела на човешко милосърдие, извършени според Божията воля. Състраданието към човешката мъка е подбуда за извършването и на друга категория чудеса - за възкресяването на мъртви. Това е казано направо за възкресяването на сина на Наинската вдовица: "И Господ, като я видя, смили се за нея (вдовицата) и рече й: Недей плака." (Лука 7:13) и възкресил отрока. Възкресяването на дъщерята на Яир е извършено по негова молба за изцеляване на дъщеря му: "Дъщеря ми току що умря; но дойди и възложи ръката Си на нея и тя ще оживее." (Матея 9:18) и когато девицата умряла, "И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи." (Лука 8:52). Това също, разбира се, е било дело на състрадателно милосърдие към човешката скръб. Но същото трябва да кажем и за възкресяването на Лазар. Верен на своя общ характер, Евангелистът Йоан наистина подчертва символично-тържествената страна на това чудо като "знамение на победата" над смъртта, като явяване на славата Божия (Йоан 11:4, 40-42), но това в никакъв случай не умалява другата страна на това чудо - това, че то е било акт на състрадание към скръбта на сестрите на умрелия, която е била споделяна от неговите близки (11:19,31,33) и от самия Господ (11:35-36,38), при това тази човешка скръб на Господа е изразена с особено голяма сила: "Исус се просълзи. Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал! ... Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба". В този смисъл евангелските възкресявания могат да бъдат отнесени към много по-голямата група чудеса на изцеление и благотворене, движени от състрадание и милосърдие, от желание да се облекчи човешката скръб, да се направи човешкия живот по-лек и безпечален, да се помогне на страдащото човечество. И е забележително, че в евангелското повествование в огромното мнозинство от случаите не се посочват някакви специални основания за извършването на чудесата или за избора на онези, над които те са извършени. Има, наистина, редица случаи, когато чудото е измолено или се дава в отговор на гореща вяра, но като правило изцеляванията се извършват за всички страдащи, срещащи се на Христовия път. Страданието като такова вече привлича неговото благотворене. Не е изключение и последното чудо на Господа, изцеляването на ухото на роба Малх (Лука 22:49-51). "И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде" (Лука 7:16, ср. Йоан 6:14). Също такова значение на благотворене и състрадание (освен ознаменувателното значение като прообраз на Евхаристията) има и двукратното насищане на народа в пустинята. Разказът за насищането на 5000 народ с пет хляба е изложен при Матей (14:14-21) в следния контекст: "И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им. А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна. А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат". Още по-изразителен е този контекст при Марко (6:33,сл.): "А като отидоха людете ги видяха, и мнозина ги познаха; и от всичките градове се стекоха там пеша, и ги изпревариха. И Исус като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща. И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно" и т.н. Същото имаме и при насищането на 4000 народ със 7 хляба: "А Исус повика учениците Си и рече: Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат що да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя" и т.н. (Матея 15:32). Също и при Марко (8:1-3): "През ония дни, когато пак се беше събрало голямо множество, и нямаха що да ядат, повика учениците Си и каза им: Жалко Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат що да ядат; и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли от далеч" и т.н. По такъв начин и това чудо има значение на благотворене, на грижа за човешките нужди. Ако се отвлечем от чудотворния характер на това насищане, можем да кажем, че Господ просто е искал да нахрани гладните и не е пренебрегнал и телесните нужди на народа, но и тук е проявил грижа и състрадание, съжалил е хората (и това човешко чувство към страдащото човечество ще бъде изискано и от нас на Неговия Страшен Съд). И впечатлението на народа от това чудо е било подобно на онова от неговите изцеления: "Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света" (Йоан 6:14).
В заключение на тази проповед трябва да подчертаем отново, че безкрайното съществуване и могъщество на Бога се явява за нас и безкрайна любов. За това свидетелстват чудесата, които са неразделна част от домостроителството на Въплъщението и Изкуплението, като знамения на тази милосърдна любов, с която Бог изпрати Сина Си заради нас, човеците, и заради нашето спасение. “Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.” /Йоан 3:16/.
Нека да не оставим тази велика любов без достоен, изпълнен с благодарност отговор, последователно потвърждаван от нашите дела и от целия ни живот.
1. Темата за чудесата, извършени от Спасителя, и днес предизвиква противоречиви мнения, но ние няма да се спираме на тях, тъй като за нас е несъмнено, че описаните в евангелските повествования чудеса са действителна изява на Божията сила, откровение на Божието всемогъщество и на спасителната власт на Сина. Сила, всемогъщество, власт – все понятия, които се използват, когато се заговори за същността на чудесата. Но за нас, християните, водещо си остава едно четвърто понятие – любовта. Чудесата са проявление на Божията любов към човека, преди всичко към страдащия, нуждаещия се човек, към този, който моли да бъде изцелен, да получи прощение и милосърдие.
Чудесата на Исус Христос са знамения на милосърдната любов, възвестена както от Стария Завет, така и от Новия. Четенето на Евангелията ни позволява да разберем, да почувстваме, че източник на Исусовите чудеса е любящото и милосърдно сърце на Бога, което в същото време се явява живо, пулсиращо човешко сърце. Христос извършва тези чудеса, за да предизвести победата Си над всяко зло, съществуващо в света – физическото зло, нравственото зло, т.е. греха, и накрая – победата си над сатана, който в човешката история се явява “баща на лъжата”.
Исус върши чудеса заради човека. Тези дела, съгласно изкупителните цели на Неговото служение, възстановяват доброто на мястото, където злото е пуснало дълбоки корени. По този начин възприемат чудесата тези, които са ги изпитали или са били техни свидетели. Евангелист Марк ще напише по-късно за тях следното: “защото се чудеха твърде много и казваха: Всичко върши отлично; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.” /7:37/.
2. Внимателното изучаване на евангелските текстове ни позволява да забележим, че никаква друга причина не може да обясни всички “чудеса и знамения” на Човешкия Син, освен любовта към човека, милосърдната любов.
В Стария Завет пророк Илия ползваше “огън от небето”, за да потвърди своята пророческа власт и да накаже маловерието /вж. 4 Цар. 1:10/. Когато апостолите Яков и Йоан се опитвали за уговорят Исус да накажат с “огън от небето” едно самарийско село, което им отказало гостоприемство, Той решително им забранил да сторят това: “Вие не знаете на какъв дух сте; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси.” /Лука 9:55/. Нито едно от чудесата на Христос не е послужило, за да бъде наказан провинилия се човек.
3. Характерен е епизодът, случил се при залавянето на Исус под стража в Гетсиманската градина. Петър бил готов да защитава своя Учител, той даже ударил слугата на първосвещеника и му отсякъл дясното ухо. Христос веднага наредил на Петър да прибере меча в ножницата и изцелил ухото на пострадалия. Христос не се възползвал от чудотворната Си сила, за да осигури собствената Си защита, и не помолил небесния Си Отец да Му изпрати “дванадесет легиона ангели” /Мат. 26:53/, за да накаже враговете Си. Всичко, което вършил Христос, в това число и чудесата, е извършено в дълбоко единение с Отец. Христос върши всичко заради Царството Божие и спасението на човека. Той върши всичко от любов към човека.
4. Ето защо от самото начало на Своята спасителна мисия Христос отхвърля всички “предложения” на изкусителя, започвайки с превръщането на камъните в хлябове. Силата на Месия не служи за постигането на някакви мними цели, изключена е и всякаква суетна слава. Този Който е дошъл да свидетелства за истината, Който Сам е истина, винаги действа в пълно съгласие със спасителната Си мисия.
Ако, от една страна, чудесата на Исус разкриват Неговата Божествена власт, благодарение на което учениците и други хора са в състояние да разпознаят в Него Божия Син, то, от друга страна, те ни показват Неговата доброта, щедрост и простота, т.е. най-ярките черти на Човешкия Син.
5. В самия начин, по който Исус върши чудесата Си се проявява Неговото необичайно смирение, деликатност и чувствителност. Колко много материал за размисъл дават думите, казани от Исус при възкресяването на дъщерята на Яир: “Детето не е умряло, а спи.” /Марк 5:39/! Тук няма да обръщам внимание на традиционните тълкувания, а ще си позволя да ви насоча към нещо ново. Нима с тези думи Христос не желае някак си да “умали” значението на извършеното, което се и потвърждава от строгата забрана чудото да не бъде разгласявано. По същия начин Той постъпва и в много други случаи – при изцелението на глухонемия или след изповедта на Петър.
Знаменателно е, че по време на изцелението на глухия и заекващ човек, Христос предпочел да отведе страдалеца по-далеч от народа, насаме, и като погледнал към небето, въздъхнал и казал: “Еффата”, което значи: “Отвори се”. Тази въздишка може да се разбира и като молитва, но и като съчувствие.
6. Някои от чудесата си Исус извършил в събота, но не за да наруши тържествения характер на съботния ден, посветен на Бога, а за да покаже, че този свещен ден по особен начин е белязан от спасителното Божие действие. На юдейските обвинения, че нарушава съботния ден, Той простичко отговарял: “Отец Ми работи досега – и Аз работя.” /Йоан 5:17/. И това е “работа” за доброто на човека, която не противоречи на светостта на съботата, а я подчертава: “Съботата е направена за човека, а не човекът за съботата; така че Човешкият Син е господар и на съботата.” /Марк 2:27-28/.
7. Признавайки истинността на евангелските повествования за чудесата на Исус, а единственото препятствие за такова признание е предварителното изключване на свръхестественото, не можем да се усъмним в това, че всички чудеса и знамения на нашия Господ са подчинени на единна логика. Тази логика на Божественото домостроителство на спасението служи на откровението на любовта – милосърдната любов на Бога, побеждаваща злото с добро, за която свидетелства самото присъствие и действие на Исус Христос в човешкия свят. Чудесата и знаменията са включени в това домостроителство и като такива се явяват предмет на нашата вяра в контекста на Божествения замисъл за спасение и тайната на Изкуплението, извършено от Исус.
8. Да се обърнем сега към самото съдържание на Христовите чудеса, за да установим какво е имало в тях и какво - не. Преди всичко поразява фактът, че от общия брой чудеса Христови, с които са пълни Евангелията, огромното мнозинство са изцелявания, при това значителен брой такива изцелявания са изброени поотделно, но още по-голям брой не са поотделно изложени, а само са отбелязани като масови изцелявания. Господ се изобразява като чудотворен изцелител, заобиколен от болни телом и духом, бесновати, прокажени, разслабени, слепи и т.н. Човешката мъка и страдание застава пред Него в цялата си безпомощност и безпризорност и Той "съжалява" тази човешка мъка и страдание и помага на това страдащо човечество. В Евангелието неведнъж се повтаря следната картина: "И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и сложиха ги пред нозете Му; и Той ги изцели; така щото народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят, и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог." (Матей 15:30-31). В земята Генисаретска, "И когато излязоха из ладията, веднага хората Го познаха; и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той. И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха се изцеляваха." (Марко 6:54-56). "И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги." (Лука 4:40). " Но още повече се разнасяше вестта за Него; и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си. А Той се оттегляше в пустините и се молеше." (Лука 5:15-16). Общото впечатление от явяването на Исус сред народа е изразено в следните думи от Евангелието от Матея: "Тогава Исус ходеше по цяла Галилея, и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между людете. И разнесе се слух за Него по цяла Сирия; и довеждаха при Него всички болни, страдащи от разни болести и мъки, хванати от бяс, епилептици и парализирани; и ги изцели." (Матея 4:23-24). Или същата мисъл по-кратко е изразена в речта на апостол Павел към Корнилий: "Исус от Назарет, - как Бог Го помаза със Светия Дух и със сила; Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него." (Деяния 10:38). Господ е проявявал състрадание към страдащото човечество, Той го е съжалявал. Бидейки Самият Той по Своето непорочно и съвършено човешко естество свободен от тези болести и страдания, които са дошли в света като следствие от първородния грях, Синът Човешки със състрадателна любов приемал чуждите страдания, както това е отбелязано от евангелиста (Матея 8:16-17): "Той наистина понесе печалта ни, И със скърбите ни се натовари;" (Исая 53:4).
На фона на това общо изцеляване и благотворене отделните случаи на изцеляване, специално подчертани в Евангелието, представляват само единични епизоди, отбелязани поради едни или други особености, но всичко това са дела на човешко милосърдие, извършени според Божията воля. Състраданието към човешката мъка е подбуда за извършването и на друга категория чудеса - за възкресяването на мъртви. Това е казано направо за възкресяването на сина на Наинската вдовица: "И Господ, като я видя, смили се за нея (вдовицата) и рече й: Недей плака." (Лука 7:13) и възкресил отрока. Възкресяването на дъщерята на Яир е извършено по негова молба за изцеляване на дъщеря му: "Дъщеря ми току що умря; но дойди и възложи ръката Си на нея и тя ще оживее." (Матея 9:18) и когато девицата умряла, "И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи." (Лука 8:52). Това също, разбира се, е било дело на състрадателно милосърдие към човешката скръб. Но същото трябва да кажем и за възкресяването на Лазар. Верен на своя общ характер, Евангелистът Йоан наистина подчертва символично-тържествената страна на това чудо като "знамение на победата" над смъртта, като явяване на славата Божия (Йоан 11:4, 40-42), но това в никакъв случай не умалява другата страна на това чудо - това, че то е било акт на състрадание към скръбта на сестрите на умрелия, която е била споделяна от неговите близки (11:19,31,33) и от самия Господ (11:35-36,38), при това тази човешка скръб на Господа е изразена с особено голяма сила: "Исус се просълзи. Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал! ... Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба". В този смисъл евангелските възкресявания могат да бъдат отнесени към много по-голямата група чудеса на изцеление и благотворене, движени от състрадание и милосърдие, от желание да се облекчи човешката скръб, да се направи човешкия живот по-лек и безпечален, да се помогне на страдащото човечество. И е забележително, че в евангелското повествование в огромното мнозинство от случаите не се посочват някакви специални основания за извършването на чудесата или за избора на онези, над които те са извършени. Има, наистина, редица случаи, когато чудото е измолено или се дава в отговор на гореща вяра, но като правило изцеляванията се извършват за всички страдащи, срещащи се на Христовия път. Страданието като такова вече привлича неговото благотворене. Не е изключение и последното чудо на Господа, изцеляването на ухото на роба Малх (Лука 22:49-51). "И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде" (Лука 7:16, ср. Йоан 6:14). Също такова значение на благотворене и състрадание (освен ознаменувателното значение като прообраз на Евхаристията) има и двукратното насищане на народа в пустинята. Разказът за насищането на 5000 народ с пет хляба е изложен при Матей (14:14-21) в следния контекст: "И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им. А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна. А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат". Още по-изразителен е този контекст при Марко (6:33,сл.): "А като отидоха людете ги видяха, и мнозина ги познаха; и от всичките градове се стекоха там пеша, и ги изпревариха. И Исус като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща. И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно" и т.н. Същото имаме и при насищането на 4000 народ със 7 хляба: "А Исус повика учениците Си и рече: Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат що да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя" и т.н. (Матея 15:32). Също и при Марко (8:1-3): "През ония дни, когато пак се беше събрало голямо множество, и нямаха що да ядат, повика учениците Си и каза им: Жалко Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат що да ядат; и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли от далеч" и т.н. По такъв начин и това чудо има значение на благотворене, на грижа за човешките нужди. Ако се отвлечем от чудотворния характер на това насищане, можем да кажем, че Господ просто е искал да нахрани гладните и не е пренебрегнал и телесните нужди на народа, но и тук е проявил грижа и състрадание, съжалил е хората (и това човешко чувство към страдащото човечество ще бъде изискано и от нас на Неговия Страшен Съд). И впечатлението на народа от това чудо е било подобно на онова от неговите изцеления: "Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света" (Йоан 6:14).
В заключение на тази проповед трябва да подчертаем отново, че безкрайното съществуване и могъщество на Бога се явява за нас и безкрайна любов. За това свидетелстват чудесата, които са неразделна част от домостроителството на Въплъщението и Изкуплението, като знамения на тази милосърдна любов, с която Бог изпрати Сина Си заради нас, човеците, и заради нашето спасение. “Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.” /Йоан 3:16/.
Нека да не оставим тази велика любов без достоен, изпълнен с благодарност отговор, последователно потвърждаван от нашите дела и от целия ни живот.
