ОКРЪЖНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА РУСЕНСКИ ЦЪРКОВЕН ОКРЪГ

На 13.07.2013 г., събота, от 16.00 ч., в сградата на ЕМЕЦ - Русе ще се проведе Окръжната конференция на Русенски църковен окръг, който включва методистките църкви в Русе, с. Хотанца, с. Ценово и гр. Свищов.
В конференцията ще участват представители на местните църкви от окръга.

ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО

В сряда от 18.00 ч. в ЕМЕЦ - Русе се прожектират сериите от авторската поредицата "История на християнството" на оксфордския професор по църковна история Диърмейд Маккълок. 

Всички са добре дошли!

Програма за изучаване на четирите Евангелия (Част пета)

СРАВНИТЕЛНО-ИЗЯСНИТЕЛЕН ПРЕГЛЕД

НА ЧЕТИРИЕВАНГЕЛИЕТО

ІV. Последни дни от земния живот на Исус Христос

95. Царствено влизане на Исус Христос в Йерусалим (Марк 11:1-11; Мат. 21:1-11, 14-17; Лука 19:29-44; Йоан 12:12-50)

96. Проклинане на смокинята и очистване на храма (Марк 11:12-26; Мат. 21:12-13, 18-22; Лука 19:45-48)

97. Отговор на Исус Христос към първосвещениците и книжниците. Притчи, отправени към тях (Мат. 21:23-22:14; Марк 11:27-12:12; Лука 20:1-19): а) отговор на Исус Христос за Йоановото кръщение; б) притча за послушния и непослушния син; в) притча за лошите лозари; г) притча за сватбата на царския син

98. Разрешаване на изкусителните въпроси на иродианите, садукеите и законника. Запитване за достойнството на Месия (Мат. 22:15-46; Марк 12:13-37; Лука 20:20-44)

99. Изобличителна реч против фарисеите (Мат. 23:1-39; Марк 12:38-40; Лука 20:45-47; сравн. 11:39-52; 13:34-35)

100. Похвала за усърдието на вдовицата (Марк 12:41-44; Лука 21:1-14)

101. Пророческа реч на Исус Христос за разрушаване на Йерусалим, за свършека на света и за Второто пришествие (Мат. 24:1-25, 46; Марк 13:1-37; Лука 21:5-38): събития преди разрушаване на Йерусалим; разрушаване на Йерусалим; събития преди свършека на света; край на света и Второ пришествие; неочакваност и неизвестност на настъпването на последния ден; увещаване към бодрост: притча за слугите и вратаря; притча за разумните и неразумните девици; притча за талантите; за последния съд

102. Съвещание на Синедриона за залавяне и убиване на Исус Христос. Предателството на Юда (Мат. 26:1-5, 14-16; Марк 14:1-2, 10-11; Лука 22:1-6)

103. Тайната вечеря (Мат. 26:17-29; Марк 14:12-25; Лука 22:7-30; Йоан 13:1-30)

104. Прощална беседа на Исус Христос с учениците (Мат. 26:30-35; Марк 14:26-31; Лука 22:31-39; Йоан 13:11-16, 39)

105. Първосвещеническа молитва на Исус Христос (Йоан 17:1-26)

106. Исус Христос в Гетсиманската градина (четвъртък срещу петък) (Мат. 26:36-56; Марк 14:32-52; Лука 22:39-53; Йоан 18:1-12)

107. Исус Христос на съд пред първосвещениците (Мат. 26:57-75; Марк 14:53-73; Лука 22:54-71; Йоан 18:13-27)

108. Исус Христос на съд пред светските власти (в петък сутринта) (Мат. 27:2, 11-30; Марк 15:1-19; Лука 23:1-25; Йоан 18:28-19:16)

109. Гибелта на Юда (Мат. 27:3-10)

110. Кръстни страдания и смърт на Исус Христос (Мат. 27:31-56; Марк 15:20-41; Лука 23:26-49; Йоан 19:16б-37)

111. Погребение на Исус Христос (Мат. 27:57-61; Марк 15:42-47; Лука 23:50-56; Йоан 19:38-42)

112. Поставяне на стража на гроба Христов (Мат. 27:62-66)

V. Възкресение на Исус Христос и Неговото възнесение на небето

113. Утро в първия неделен ден (Мат. 28:1-15; Марк 16:1-11; Лука 24:1-12; Йоан 20:1-8): а) възкресение на Исус Христос; б) жените, носещи миро; в) цел на пътешествието до гроба; г) време на пътуване до гроба; д) ангели се явяват на жените; е) наименование и вид на небесните вестители; ж) ангелска вест на жените; з) връщане на жените от гроба; е) Мария Магдалина, Петър и Йоан; Христос се явява на Мария Магдалина; и) Христос се явява на жените, носещи миро; й) подкупване на стражата

114. Вечер в първия неделен ден (Лука 24:12-49; Марк 16:12-18; Йоан 29:19-25): а) явяване на Исус на двамата ученика по пътя за Емаус и на Петър; б) явяване на Исус на апостолите без Тома

115. Втори неделен ден (Йоан 29:26-32)

116. Възкръсналият Господ се явява на учениците при Тивериадското езеро (Йоан 21:1-25)

117. Явяване на възкръсналия Господ на Галилейската планина

118. Явявания на възкръсналия Господ, споменати от ап. Павел (1 Кор. 15:5-8)

119. Възнесение на Исус Христос (Марк 16:19-20; Лука 24:50-53)

 

Изучаването на четирите Евангелия се провежда всеки сряда

от 18.00 ч.

в сградата на ЕМЕЦ – Русе.

ТЪЖНА ВЕСТ

На 14 май 2013 г. почина ВЕЛИЧКА ЧОБАНОВА, дългогодишен член на Евангелска методистка епископална църква - град Русе.
 

Ще запазим в сърцата си нейното постоянство, доброта и желание да помогне. Тя често обичаше да повтаря: "Давайте ми работа, докато мога да бъда полезна".

Сестра Величке, ти беше полезна за всички нас със своето присъствие, молитви и любов.

Погребението ще се извърши на 16 май 2013 г. в село Хотанца. Богослужението ще започне в 10.30 ч. в сградата на Евангелска методистка епископална църква - Хотанца.
 

Почивай в мир!

 

 

Погребението беше отслужено от п-р Даниел Г. Топалски. Присъстваха още п-р Маргарита Тодорова, п-р Владимир Железов, п-р Красимир Вълев. Църковната зала се изпълни с близки на сестра Величка и вярващи от църквите в Хотанца и Русе.

Богослужението завърши с песента "Аз зная, че Исус е жив".

 



ВЕЛИКА СЪБОТА

           Днес за нас е ден на очакване. Очакваме да чуем радостната вест: „Няма Го тук, но възкръсна“. За Христовите ученици това беше прескръбен ден – първият, откакто ги напусна любимият им Учител. Няма как да почувстваме онова, което чувстваха те – скръб, отчаяние, разочарование и болка. Ние знаем какво се случи в първия ден от седмицата, но те не знаеха това.

Спомнете си какво казаха учениците, отиващи към Емаус, на възкръсналия Христос: „Нима само Ти си пришълец в Йерусалим и не си узнал това, което стана там тези дни?... Станалото с Исус Назарянина, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и пред целия народ; и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха.  А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израел. И освен всичко това вече е трети ден, откакто стана това.“ (Лука 24:18-21). „Ние се надявахме – казват те – но надеждата ни се разби в смъртта Му. Ние се надявахме, но ето, вече трети ден е в гроба, макар че някои свидетелстват, че уж гробът бил празен“.

Готови сме да осъдим учениците за неверието им, или в най-добрия случай да проявим снизхождение към тях. Но не сме ли и ние като тях? Не казваме ли често: „Толкова време се моля, а отговор няма. А аз се надявах Бог да ми помогне!“ Нима и ние не се нуждаем като тях Исус да отмахне заслепението ни, за да видим, че Той върви редом до нас, че Той е във всичките ни изпитания, страдания и страхове по-близо до нас, отколкото сме ние до самите себе си.

Нека в този ден да се помолим Бог да премахне слепотата ни, за да можем да забелязваме Неговото присъствие в живота си всеки ден и да продължаваме напред без страх.

ВЕЛИКИ ПЕТЪК

            

           Днес най-добре ще бъде да почетем случилото се най-вече с мълчание. По тази причина тук ви предлагам само един кратък откъс от „Да прекрачиш прага на надеждата“ на папа Йоан Павел ІІ:

            „Окончателният смисъл на петъчния ден е следният: Човече, ти който съдиш Бога, ти, който Го караш да се оправдава пред твоя съд, помисли ли за себе си, не се ли отговорен за смъртта на Този Осъден и дали съдът над Бога не е в крайна сметка съд над самия теб? Дали този съд и присъда – кръстът, а после възкресението – няма да останат за теб единствения път към спасението?“ 

ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК

           Умиването на нозете на учениците е потресаваща сцена, която говори сама за себе си. Бих казал, че опитите в детайли да се изтълкува случилото се по-скоро отслабват силата на нейното въздействие. Многословието в случая е напълно излишно. От името на потресените ученици само апостол Петър успя да каже: „Господи, Ти ли ще ми умиеш краката?“ (13:6).

            Няма ли друг начин, беше ли нужно въплътеният Син Божи да извърши всичко това, за да можем да се спасим? Нима могъществото на Бога не беше достатъчно, за да даде живот на друг спасителен план, в който кръвта на Невинния да не бъде пролята?

            Задавайки подобни въпроси, ние се докосваме отново до най-основните истини на нашата вяра. Вчера няколко пъти повторих: „Бог е любов“. Колкото и странно да звучи, това трябва непрестанно да се напомня, за да не се превръща християнството в някаква неоезическа религия. Затова ще го повторя още веднъж: „Бог е любов“. И тази любов, както ни казва евангелист Йоан, ни „възлюби докрай“ (13:1).

            И друг път сме казвали какво означава това „докрай“: да възлюбиш докрай означава да възлюбиш до последен дъх. Именно това стори за нас Бог чрез възлюбения Свой Син. Казвайки, че „Бог е любов“, ние не правим някакво абстрактно изявление, не говорим за някакъв божествен принцип на любовта. Казвайки, че „Бог е любов“, ние имаме предвид Триединния Бог, Който е любов. Имаме предвид Бог, Който от самото начало на човешката история е не само Бог отвъден, но и отсамен – Бог, Който е близо до човека в цялата негова нищета, обърканост и безперспективност. Казвайки, че Бог е любов, ние всъщност казваме, че Той е любящ – Бог, Който непрестанно е нацелил любовта Си към човешките чада; Бог, Който щедро споделя любовта Си с тези, които сътвори по Свой образ.

            И тук стигаме до една друга основна истина. Бог сътвори човека по Свой образ и го надари със свободата да определя себе си. И по отношение на този Свой дар Бог направи Себе Си „безпомощен“. Той докрай си остава последователен спрямо дара на човешката свобода, дори и след грехопадението.

            Как тогава Божията любов, която жадува избавлението на човешките синове и дъщери, можеше да извърши своето спасително дело, без да бъде накърнена човешката свобода? Ако мислим Божията любов и човешката свобода отделени една от друга, отговорът на този въпрос остава невъзможен. За нас, хората, е невъзможно да извършим това примирително дело. Това примирение можеше да извърши само Бог: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ (Йоан 3:16). В Своя Син Отец благоволи да съедини навеки истината за Бога и истината за човека в една обща истина. Имахме възможност да подчертаем това на Велики понеделник. Днес го повтаряме, за да подчертаем, че не съществуваше никаква друга възможност, за да се примири Божията любов с човешката свобода. Никаква друга, освен саможертвата.

            „Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.“ (1 Коринтяни 13:4-7). Такава е истинската любов. За нея не съществува друга възможност. Тя може само да поеме цялото бреме върху себе си – всеки грях, всеки страх, ужаса на богооставеността и дори смъртта.  Да, именно смъртта. Ако Бог в Христос не беше приел дори смъртта, за да възтържествува над нея, Неговото спасение щеше да бъде като сироп за кашлица, предписан за лечението на нелечима болест. Но Бог в Христос трябваше да стане във всичко подобен на нас, за да можем да бъдем в Христос подобни на Него.

            За да станем подобни на Него, трябва да се родим от вода и Дух и да застанем на Неговата трапеза. Към това сме приканени и в днешния ден. Заставайки пред трапезата на Господа, ние се изправяме пред самата тайна на Църквата. Църквата е тялото на възкръсналия Христос. Той благоволи да направи всички нас част от тази тайна, благодарение на което ние още тук и сега вкусваме хляба на живота.

            Можеше ли всичко това да се случи по друг начин? Мисля си, че всички можем да кажем с пълна увереност: не, любовта не би могла да постъпи по друг начин.