Към един по-богат сакраментален живот
Какво извършват Божията любов и сила в нас и за нас чрез участието ни в тайнството? Отговорът на този въпрос включва прощение, насищане, изцеление, преобразяване, служение и мисия, и вечен живот.
Ние отговаряме на поканата да участваме в Трапезата чрез незабавно изповядване на нашите лични и общи грехове, вярвайки, че “ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда” (1 Йоан 1:9). Нашето покаяние получава отговор в прощението на греховете: “В името на Исус Христос вие сте простени!” (Химнал, с.8). Сигурността се корени в Божия дар за грешниците, който ни прави способни да продължим с усилията си да бъдем верни. Уесли пише: “Божията благодат, дадена тук, потвърждава прощението на греховете ни, като ни прави способни да ги изоставим” (“Задължението за непрестанно причастяване”).
Чрез Св. Причастие ние получаваме духовна храна. Християнският живот е предизвикателно и трудно странстване. За да продължим да живеем вярно и да израстваме в святост, се нуждаем непрестанно от храна. Уесли пише: “Това е храната на душите ни: тя ни дава сила да изпълним дълга си и ни води към съвършенство” (пак там). Бог ни осигурява тази храна чрез тайнството Евхаристия. В Йоан 6:35 Исус казва на тълпата: “Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мен, никога няма да огладнее, и който вярва в Мен, никога няма да ожаднее”. Ние се връщаме на Трапезата отново и отново, за да подновим силата си. Тръгваме си, получили сила да живеем като ученици, примирени (с Бога) и свидетели. В молитвата след причастието се казва: “Дай ни да идем в света със силата на Твоя Дух, за да отдадем себе си на другите…” (Химнал, с.11).
Тъй като срещаме Христос в Св. Причастие и нееднократно сме докоснати от Божията благодат, ние непрестанно се оформяме по образа на Христос. Всичко това не се случва моментално, независимо колко драматично може да е преживяването, което изпитваме. В действителност това е един пожизнен процес, чрез който Бог ни формира като хора, мотивирани от любовта, упълномощени и страстно вършещи Христовото дело в света. Идентичността и служението, които Бог ни дава в нашето кръщение, се изпълняват, докато ние продължаваме да се преобразяваме в ученици, които отговарят на Божията любов с любов, насочена към Бога и хората (Рим. 12:1-2).
Чрез Евхаристията ние получаваме изцеление и ставаме способни да помогнем при изцелението на другите. Sozo, коренът на гръцката дума, използвана в Новия Завет за изцеление, се превежда също като спасение и пълнота, цялостност. Голяма част от това изцеление е духовно, но то включва и изцеление на нашите мисли и чувства, на нашите умове и тела, на нашето отношение и взаимоотношения. Благодатта, получена на Трапезата на Господа, може да ни направи цялостни. Като такива, които сме получили спасение, ние се стремим да донесем изцеление на потъналия в развала свят. Богослужебникът на Обединената методистка църква описва това добре: “Духовното изцеление е Божие действие, което дарява на хората равновесие, хармония и цялостност на тяло, ум, дух и отношения чрез изповед, прощение и помирение…” (с.61-623).
Благодатта, която получаваме в Господната трапеза, ни прави способни да изпълняваме своето служение и мисия, да продължим Неговото дело в света – дело на спасение, помирение, мир и справедливост (2 Кор. 5:17-21).
Любящият Бог, Който ни среща на Трапезата, ни дава дара на вечния живот. Сам Исус представя Себе Си като духовния Хляб на живота в Йоан 6:25-58 и прави ясна тази връзка: “Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден”. Този живот на единение с Христос е вечен живот. Това не е просто обещание да бъдем с Христос след края на земния ни живот, а и съществуване в динамично любящо взаимоотношение с Христос тук и сега. Това е живот, който никога не свършва, защото е основан в безкрайната Божия любов, която ни среща в тайнствата.
Христовото присъствие
Исус Христос, Който е “сияние на славата на Бога и образ на Неговата същност” (Евр. 1:3), наистина присъства в Св. Причастие. Чрез Исус Христос и в силата на Св. Дух Бог ни среща на Трапезата. Бог, Който даде тайнствата на Църквата, действа във и чрез Св. Причастие. Христос е изявен чрез общността, събрана в неговото име (Матей 18:20), чрез Словото, възвестено и изпълнено, и чрез споделените елементи на хляба и виното (1 Кор. 11:23-26). Божието присъствие е жива реалност и може да бъде изпитано от участниците; не става дума само за спомняне на Тайната вечеря и разпятието.
Христовото присъствие в тайнството е обещано на Църквата и не зависи от разпознаването на това присъствие от отделните членове на събранието. Св. Причастие всякога предлага благодат. Напомня ни се какво Бог е сторил за нас в миналото, изпитваме какво Бог върши за нас, докато участваме в тайнството, и предвкусваме това, което Бог ще извърши в по-нататъшното Си спасително действие.
Християнската църква е правила през вековете усилия да разбере по какъв начин Христос присъства в Евхаристията. Аргументите и различията по този въпрос са извън предмета (на този документ). Уеслианската традиция потвърждава реалността на Христовото присъствие, макар че не претендира да е в състояние напълно да го обясни. “Химните за Господнята трапеза”, написани от Джон и Чарлз Уесли, са нашият най-богат източник при изучаване на Уеслиевото разбиране за присъствието на Христос в Евхаристията. Един от тези химни (“О, дълбочина на Божията любов”) изразява добре реалността и тайнствеността:
О, дълбочина на Божията любов и благодат неизмерима!
Кой би могъл да каже как хлябът и виното ни изявяват Бога!
Как хлябът Неговата плът ни дава,
как виното предава ни кръвта Му,
изпълвайки сърцата на верните Му люде
на Божия живот с пълнотата.
Обединените методисти, заедно с другите християнски традиции, се опитват да осигурят ясно и вярно обяснение на Христовото присъствие в Причастието. Нашата традиция отстоява действителното, лично и живо присъствие на Исус Христос. За обединените методисти Господнята вечеря е “закотвена” в живота на историческия Исус от Назарет, но не е главно възпоменание или помен. Ние не приемаме средновековното учение за транссубстанциацията (превръщане на самата субстанция на хляба и виното в тяло и кръв Христови), макар да вярваме че елементите са съществените веществени средства, чрез които Бог действа. В Трапезата на Църквата миналото, настоящето и бъдещето на живия Христос се събират чрез силата на Св. Дух, така че ние можем да приемем и изобразим Исус Христос като Божия спасителен дар за целия свят.
Покана за Господнята трапеза
Поканата за Господнята трапеза идва от възкръсналия и присъстващ Христос. Той кани на Своята трапеза всички, които Го обичат, каят се за греховете си и се стремят да живеят като Христови ученици. Св. Причастие е Божи дар за Църквата и действие на събранието на верните. Чрез отговора на поканата ние потвърждаваме и задълбочаваме своята лична връзка с Бога чрез Исус Христос и своята отговорност да живеем и служим в Христовото Тяло.
Всички, които отговарят с вяра на поканата, са добре дошли. Св. Кръщение обикновено предшества участието в Св. Причастие. Причастието е храна за събранието, което е в заветни отношения с Бога чрез Исус Христос. Некръстените, които отговарят с вяра на поканата в нашата литургия, са добре дошли на Трапезата. Те трябва да бъдат наставени относно Кръщението като тайнство на въвеждането в общността на вярата – необходимо само веднъж за всеки човек – и относно Св. Причастие като поддържащо тайнство за нашето странстване и израстване в святост – нужно и приемано многократно. “Некръстените, които получават Причастие, трябва да бъдат съветвани да се кръстят при първа възможност” (“От вода и Дух”).
Никой не може да бъде отпратен от Трапезата заради възрастови, умствени, физически, психологически или свързани с развитието способности, поради някакви други условия, които могат да ограничат неговото разбиране или да затруднят приемането на тайнството.
Господнята вечеря в местната ОМЦ е отворена за членовете на другите ОМЦ и за християните от останалите традиции.
Поместеният тук откъс е част от документа “Това свято тайнство: методисткото разбиране за Св. Причастие”, приет от Генералната конференция на Обединената методистка църква през 2004 г. в Питсбърг, САЩ. Очаквайте и последната част, посветена на проблема за достойното участие в Господнята трапеза.
превод от английски език: Даниел Топалски
Няма коментари:
Публикуване на коментар