Молитвено ръководство - ДЕН ЧЕТВЪРТИ

ПЕТЪК, 10 юли
Кого обичате?

Библейски текст: Матей 25:31-46

Двадесет и петата глава от Евангелието според Матей рисува пред нас картината на онзи страшен ден, когато Господ Исус Христос ще въздаде вечно правосъдие на цялото човечество. Повечето хора не обичат да говорят за Съдния ден, но за нас е изключително важно често да размишляваме върху този евангелски откъс, защото Писанието ясно ни показва, че това, което ще ни се случи в онзи момент, се решава тук и сега. Животът, който живеем тук и сега, определя живота, който ще живеем в бъдещото Божие царство.

Кой е неизказаният въпрос, на който овцете и козите ще трябва да отговорят, когато се изправят пред Христос? Въпросът няма да е „имахте ли вяра” или „бяхте ли твърдо убедени в Христовото спасително дело”. Въпросът, който стои в основата на присъдата в онзи велик ден, е прост: КОГО ОБИЧАТЕ? И нашите отговори се формулират точно тук и сега, в нашия ежедневен живот.

Овцете в разказа на Исус обичат другите. Любовта за тях е била истинска и изявена, а не само поза или философски принцип. В този живот овцете са показвали на дело добродетелта на смирението и покорството. Посвещавайки себе си на другите, вместо да се съсредоточат върху постигането на собствените си мечти, те са живели в дух на себеотрицание. Всички дела на милосърдие към другите отразяват и споделят любовта на триединния Бог. Тъй като по време на земното си съществуване те са влезли в живота на любовта, Бог с желание им поверява Своето царство.

За жалост, историята на козите е напълно различна. В този живот тях не ги е било грижа за чуждите нужди. Вместо това те са били изцяло насочени към задоволяване на собствените си страсти и желания. Разсеяни и себелюбиви, те са пропилели времето си от гледната точка на живота, който предстои. Пристигат пред вратите на вечността напълно неподготвени да участват в живота на смирения, покорен и себеотрицателен Бог.

Това, което правим за другите от любов, правим го за Господа, защото Синът Божи стана човек и се уподоби във всичко на човеците. Присъдата е основана на любов. Присъдата е присъстващата „всичко във всичко” любов, която ще бъде пълна радост и блаженство за овцете и „вечно наказание”, „външна тъмнина”, „плач и скърцане със зъби” за козите. Същата реалност на любовта (Божието присъствие) ще е радост за едните и непоносима – за другите. Бог си остава любов и по време на Страшния съд. И по време на този съд вечната участ на всяка личност ще се определи от тази любов в пълно съответствие с духовните особености и свободата за самоопределение, присъща на личността. Ето защо може да се каже, че вратите на ада могат да бъдат заключени само отвътре, от неговите обитатели. По думите на преп. Макарий Египетски, „адът лежи в дълбините на човешкото сърце”.

Кого обичате? Това е въпросът за днешния ден, не за утрешния. Дано нашият отговор сега и завинаги да бъде: Христос единствен е, Когото обичам, и „сега вече не аз живея, а Христос живее в мен; а живота, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.” (Гал. 1:20).

Молитва: Господи, бъди милостив към нас. Амин.

Даниел Топалски (Русе, България)