Проблемът за “недостойнството”
Всеки човек, който отговори с вяра на поканата (“Христос, нашият Господ, кани на трапезата Си всички, които Го обичат, искрено се каят за греховете си и искат да живеят в мир един с друг.” – Химнал, стр.7), е достоен чрез Христос да участва в Светото Причастие. Християните пристъпват към Господната трапеза с благодарност за Христовата милост към грешниците. Ние не споделяме Причастието заради своето достойнство; нито един не е истински достоен. Ние пристъпваме към Евхаристията, гладуващи да получим благата Божия любов, прощение и изцеление.
Някои истински отдадени методисти се колебаят или дори се отказват от участие в Светото Причастие заради чувството, че са недостойни. Този проблем се дължи на погрешно тълкуване и неоснователни страхове. Според традицията на Обединената методистка църква, участниците в тайнството биват уверявани в прощението на техните грехове по време на самото участие в литургията. Павловите предупредителни думи в 1 Кор. 11:27-32 дълго са били източник на объркване и безпокойство. Някои се страхуват да се причестяват по недостоен начин и понякога в разрез с истинското християнско смирение вярват, че участието им е неуместно. Джон Уесли се спира на този проблем в проповедта си “Задължението за непрестанно причестяване”: “Бог ви предлага една от най-великите милости под небето и ви заповядва да я приемете… Недостойни сте да приемете каквато и да е милост от Бога. Но причина ли е това за отхвърлянето на всички милости?... Защо не се подчинявате на Божията заповед?... Не казвай, че си недостоен да се подчиниш на Бога!”.
Уесли продължава да обяснява, че недостойнството се прилага не към причестяващите се, но към начина, по който се приемат осветените елементи: “Тук няма и дума за това да бъдеш недостоен да ядеш и пиеш. Всъщност Павел говори за недостойното ядене и пиене, а това е толкова различно… Точно в тази глава ни е казано, че недостойното ядене и пиене означава да приемаме Светото Причастие по един непорядъчен и оскърбителен начин – “един остава гладен, а друг се напива” (1 Кор. 11:21).
1 Кор. 11:29 е присъда срещу всеки, който “яде и пие, без да разпознава Господнето тяло”… Павел пише против онези, които не могат да разпознаят църквата – Тялото Христово – като общност на вярата, в която християните живеят в любов помежду си”.
Поместеният тук откъс е част от документа “Това свято тайнство: методисткото разбиране за Св. Причастие”, приет от Генералната конференция на Обединената методистка църква през 2004 г. в Питсбърг, САЩ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар