СВОБОДНА ВЯРА, А НЕ ЧУДЕСНА
„Вместо да овладееш свободата на хората, Ти я умножи и обремени с нейните мъчения душевното царство на човека во веки. Ти възжела свободната воля на човека, та свободно да тръгне той след Тебе, прелъстен и пленен от Тебе...
Има три сили, единствени три сили на земята, що могат навеки да победят и да пленят съвестта на тез слабосилни бунтовници за тяхното щастие, тези сили са: чудото, тайната и авторитетът. Ти отхвърли и едното, и другото, и третото и сам даде пример за това...
Тъй ли е създадена природата човешка, че да отвергне чудото и в такива страшни моменти от живота, моментите на най-страшните и мъчителни душевни въпроси, да си остава само със свободното решение на сърцето? О, Ти знаеше, че подвигът Твой ще се запази в книгите, ще стигне до дълбоки времена и до последните предели на земята, и се надяваше, че следвайки те, и човекът ще остане с Бога, без да се нуждае от чудото. Но Ти не знаеше, че щом само човек отхвърли чудото, тутакси ще отхвърли и Бога, защото човекът търси те толкова Бога, колкото чудесата. И тъй като не е по силите на човека да остане без чудото, той ще си насъздаде нови чудеса, вече собствени, и ще се поклони на знахарското чудо, на бабешката магия, макар да е бил сто пъти бунтовник, еретик и безбожник. Ти не слезе от кръста, когато Ти викаха, подиграваха Те и Те дразнеха: „Слез от кръста и ние ще повярваме, че си Ти”. Ти не слезе, защото все пак не поиска да поробиш човека с чудото и жадуваше свободна вяра, а не чудесна. Жадуваш свободна любов, а не робските възторзи пред могъществото, което го е ужасило веднъж завинаги. Но Ти и тук съдеше за хората твърде високо, защото те, разбира се, са роби, макар да са създадени бунтовници...
Ти го уважаваше толкова, а постъпи така, като че си престанал да му състрадаваш, защото твърде много поиска от него, и кой направи това – Този, който го възлюби повече от Самия Себе си!”
(Ф. Достоевски, Братя Карамазови
Няма коментари:
Публикуване на коментар