ДЕН ПЕТИ

(22 януари 2011)

Разчупването на хляба в надежда

Четива:
Изход 16: 13b-21a - Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете

Псалм116: 11-13; 15-16 (по слав.) -  Чашата на спасението ще приема

1 Коринтяните 11:17-18; 23-26 -  Правете това за Мой спомен

Йоан 6:53-58 -  Такъв е хлябът, който слезе от небето

Коментар
Още от първоначалната Църква на Йерусалим чак до сега «разчупването на хляба» винаги е било един основен акт за християните. За тези от съвременния Йерусалим, споделянето на хляба е традиционно символ на приятелство, прошка и открито ангажиране с другия. Това разчупване на хляба ни изправя пред предизвикателството да потърсим единение, което може да изрази нещо пророческо в един свят на разделения. Именно в този свят, който по различни начини формира всички нас. В разчупването на хляба християните са сътворени отново за пророческото послание с надежда отправена към цялото човечество.

Днес ние разчупваме хляба «с широко и щедро сърце»,  но всяко служение на Евхаристията ни припомня също и мъчителния спомен за нашето разединение. В този пети ден от Седмицата за молитва, християните от Йерусалим се обединяват в Горницата, мястото на последната вечеря. И там без да отслужват Евхаристия, те разчупват хляба с надежда.

Ние се учим на тази надежда по начините, по които Бог се присъединява към нас през пустинята на нашите собствени неудовлетворения. Книга Изход ни разказва как Бог отговаря на недоволството на този народ, който Той освободи: давайки му този дар, той няма нужда от нищо повече. Манната в пустинята е дар от Бог, дар, който не можеш да запазиш за по-късно в резерв, нито пък да проумееш напълно. Тя е като известният наш псалм, един момент, който простичко зове за действието на благодат – тъй като Бог «развърза нашите връзки».

Апостол Павел признава, че да разчупим хляба не означава само да служим Евхаристията, но да бъдем евхаристиен народ– да станем Тяло Христово в този свят. В този контекст, това кратко четиво (1 Кор 10-11) напомня как християнската общност трябва да положи усилия да живее в общение с Христос, което определя едно праведно поведение в трудния световен контекст. Ние живеем «в памет за Него», но и с Него.

Понеже ние сме един народ с разчупването на хляба, ние сме един народ за живот вечен – за живот в пълнота – както го учим от четивото на Свети Йоан. Изправени пред всекидневните предизвикателства, които познават християните от Йерусалим, те свидетелстват, че е възможно да се радваме и да се надяваме.

Молитва
Боже на надеждата, ние Те възхваляваме за дара, който Ти ни даде на Господнята Вечеря, тъй като в Светия Дух ние продължаваме да срещаме Твоя Син Исус Христос, живия Хляб слязъл от небето. Прости нашата невярност към този велик дар. Господи, ние Те молим да ускориш денят, в който Твоята Църква цялата ще бъде обединена за разчупването на хляба, и в очакване на този ден, направи така, че да се научим занапред да бъдем един народ формиран от Евхаристията в служба на света. Ние Те молим за това в името на Исус Христос. Амин.