ВЕЛИКИ ПОНЕДЕЛНИК

Премъдрият проповедник казва: „Има време за всяко нещо и срок - за всяка работа под небето…“ (Еклисиаст 3:1). Това, което стори Мария, беше точно навреме и Исус сам изтълкува смисъла му: „Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.“ (Йоан 12:7). Страданията, смъртта и погребението на Господа непосредствено предстояха и Мария направи необходимото, за да почете неизразимата с думи значимост на тези събития. Сам Бог щеше да вкуси смърт в Лицето на въплътения единороден Син. Нима този единствен и неповторим момент не трябваше да бъде почетен по подобаващ начин? Мария помаза Исус, както са били помазвани древните царе. Тя употреби миро за 300 динария и това нейно действие беше прието като акт на любов и преклонение.

Не така обаче реагира Юда. Евангелист Матей ни казва, че и останалите ученици приели извършеното от Мария като прахосничество и изразили загриженост за сиромасите. Знаем, че мотивите на Юда се отличаваха съществено от тези на другите ученици, но по-важното тук е да се замислим, а евангелският текст като че ли ни подбужда да го направим, за това кое е по-важно: преклонението пред Бога или грижата за сиромасите.

Ако бяхме свидетели на това събитие, сигурно повечето от нас щяха да споделят мнението на учениците. Мирото наистина било твърде скъпо и действието на Мария трудно можело да намери разумно оправдание. Но да не забравяме, че и изповедта на Петър, че Исус е Христос, също не се основавала на разумни човешки доводи, а на откровение. С действието си Мария свидетелства по Божие внушение, че това, което предстои, е нещо изключително. Дърводелецът от Назарет е помазан като цар, какъвто Той действително е. Но за разлика от смъртта на останалите царски особи, Неговата смърт щяла да засегне съдбата на всички човеци от всички времена. Мария едва ли е съзнавала всичко това, но дълбоко в себе си е усещала изключителната значимост на момента. И Петър едва ли е разбирал докрай смисъла на това, което е изповядал, но е съзнавал, че неговият Учител не е като никой друг човек в историята. И Мария, и Петър ще разберат истинския смисъл на делата и думите си по-късно, но това съвсем не омаловажава тяхното значение. „Има време за всяко нещо…“. А св. Григорий Богослов е казал в едно от словата си: „Дори прекрасното не е прекрасно, ако не е на място, както едно цвете зиме е напълно не навреме, на жената въобще не отиват мъжки дрехи (нито на мъжа женски), геометрията не върви по време на скръб и сълзите на пир. Тъкмо там ли няма да зачитаме своевременността, където тя трябва да бъде тачена най-вече?“

Но нека да се върнем на въпроса за по-важното, ако изобщо приемем, че този въпрос е правилно зададен. Христос казва на учениците Си, че сиромасите всякога ще бъдат с тях и те ще имат възможност на дело да покажат загрижеността си за нуждаещите се. С други думи, грижата за сиромасите не е отменена, но е подчинена, поставена е в перспективата на Божието спасително дело, което няма за цел просто да даде хляб на гладния и вода на жадния, но да ги засити, предлагайки им хляба на живота. Грижата за тялото, за физическия живот на човека не може да бъде отделена от грижата за целия човек, от грижата за неговото достойно и пълноценно съществуване.

Нещо повече, Исус обвързва необратимо стореното за Него с това, което вършим за своите ближни. В притчата за предстоящия съд Исус идентифицира напълно Себе Си с „най-малките“: гладните, жадните, странниците, голите, болните и затворените (25:31-46). Любовта към Бога е неотделима от любовта към страдащия човек. Нека да не забравяме, че  „Никой никога не е видял Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви“ (Йоан 1:18). И как Единородният Син ни изяви Отца? Какъв е Бог според това свидетелство? Любящ, състрадателен, жертвоготовен. Да разделим любовта към Бога от любовта към страдащия човек е абсолютно невъзможно. Скандално е да се опитваме да говорим за различни видове любов, използвайки различни гръцки думи. Различията на думите не отменя единството на тази любов. Нека се вслушаме внимателно в написаното от апостол Йоан: „Никой никога не е видял Бога; но ако се обичаме един друг, Бог пребъдва в нас и Неговата любов е съвършена в нас.“ (1 Йоаново 4:12).

Искате да изразите почитта и преклонението си пред Бога по подобаващ начин? Бъдете като Неговия Син. Скъпоценното миро, с което можете да помажете нозете Му, са вашите малки добри дела на състрадание и милосърдие към другите.  Така се изявява съвършенството на Неговата любов в нас.

Няма как да имаме правилно отношение към човека, ако нямаме в сърцето си любов и преклонение към Бога. Само тогава нашата грижа към страдащия човек ще надхвърля грижата за тялото и ще се превърне в пълноценно отношение към личността. И обратно, ако си мислим, че можем да отделим своето отношение към ближния от отношението си към Бога, тогава основателно можем да се запитаме: кой всъщност е Богът, в Когото вярваме? Истината за Бога и истината за човека в Христос навеки са съединени в една обща истина. Да се интересуваме само от едната част означава да останем слепи за истината.