ВЕЛИКА СРЯДА

            Истинско предателство може да извърши само този, който е близо. От него се очаква да бъде лоялен, верен и предан. Далечните не дължат такова отношение и от тях никой по правило не го очаква. В този смисъл извършеното от Юда беше истинско предателство. Той беше един от дванадесетте, получили правото да бъдат заедно с Исус от времето на Неговото кръщение до деня на възнесението Му, за да могат да бъдат свидетели за действителността на Неговия живот и възкресение. Знаем, че Юда самоволно отпадна от кръга на най-близките ученици, без да дочака славното възкресение на Христос. Но до отпадането си той беше призован и приет като всичко останали. Като тях той получи всичко, което Учителят им даваше. Той не беше пренебрегнат, нито беше лишен от внимание и грижа. И най-важното, не беше лишен от любовта на Исус, от Неговата безусловна любов.

            Всъщност истинското предателство се извършва именно срещу любовта. Такова предателство е брачната изневяра. Спомнете си колко често пророците говорят за отстъплението на Израил от Бога като за изневяра. Това е предателство срещу любовта, която не може да бъде заслужена; престъпление срещу любовта, която е дар.

            Юда също извърши предателство срещу любовта, която беше получил, без да я заслужава; срещу любовта, която му беше дарена. Като жест на последно предупреждение и опит за отрезвяване Исус затопи залък и го подаде на Юда. Залъкът беше приет, но не и предупреждението. Юда излезе веднага, а беше нощ (вж. Йоан 13:30). Нощта е времето, в което се вършат предателствата. Тогава ние, хората, си мислим, че оставаме незабелязани от другите, че предателствата ни остават тайна. А щом са тайна, все едно не сме ги извършили, все едно никога не са се случвали.

            Но има и нещо друго. Светлината на деня ни измъчва не само защото можем да бъдем видени. Измъчва ни, защото ни напомня, че това, което вършим, не е редно. Светлината не дава мира на съвестта ни, напомняйки колко голямо е престъплението, което сме извършили. Голямо е, защото сме го извършили срещу любовта.

            За Юда светлината на деня, истината за това, което беше извършил, се оказа непоносима. Неговото пределно отчаяние, подбудено от същия, който подбуди и извършването на предателството, го подтикна да извърши немислимото – да отнеме собствения си живот. А това също беше предателство, предателство срещу любовта. Защото любовта е готова да приеме отново този, който е възлюбен, дори и след най-отвратителни престъпления. Да отхвърлиш това, да го откажеш на себе си и да избереш смъртта, това е пределното предателство, което човек може да извърши.

            Примерът на Юда е важен за нас, не за да ни показва, че Бог е знаел какво ще се случи, още по-малко, за да утвърждава у нас вярата в безусловната предопределеност на човешката участ. Юда не беше предопределен да бъде предател. „Откъде знаеш това?“ – можете да попитате вие. Знам го, защото Бог е любов. А любовта не върши насилие над човека, не ограбва свободата му, а се опитва по всякакъв начин да насърчи нейната зрялост, да я направи истинска.

            Примерът на Юда е важен за нас като предупреждение. Възможно е в житейския си път да извършим много и страшни престъпления и всички те ще бъдат престъпления, предателства срещу любовта. Възможно е да се заблуждаваме, че нощта може да скрие от всички истината за нас и за това, което вършим. Но каквото и да се случи, не трябва да забравяме, че любовта ни дава шанс да се завърнем. Спомнете си за блудния син, който беше уверен, че може да се върне обратно в дома на баща си, макар и да си мислеше, че няма вече право да се върне като негов син. Но както знаем, бащата може да приеме сина си само като син. И така блудният син на дело показа, че познава баща си по-добре, отколкото своя по-голям брат, който не беше напускал бащиния си дом. Дори след ужасни престъпления и крайно падение ние трябва да знаем, че Божията любов към нас остава неизменна. Това не трябва да ни служи като насърчение да грешим, а като предупреждение да не извършваме пределното предателство да си откажем правото на покаяние и връщане в дома на небесния ни Отец.

            Това предателство можем да извършим не само по начина, по който го извърши Юда. Възможно е да осъдим себе си на смърт и без физически да отнемаме живота си. Ако си откажем правото на покаяние, ако се предадем на неверие и отхвърлим Божията покана да се върнем у дома, тогава ще сме извършили пределното предателство, ще сме извършили греха, който няма да бъде простен нито в този, нито в бъдещия век.

            Юда върна тридесетте сребърника, осъзна колко ужасно е неговото дело. И като че ли в този момент той беше твърде близко до покаянието. Наистина ли беше така? За покаянието е нужно приемане на безусловната Божия любов. Юда не можа да стори това. Тази безусловност му се струваше неуместна и тя като че ли още повече засилваше неговото отчаяние.

            Когато се изправяме пред истината за себе си и пред величието на Божията любов, нека не позволяваме на отчаянието и разочарованието от жалкото състояние, в което сме изпаднали, да помрачи нашия разсъдък и да ни накара да забравим, че Бог е любов. Именно защото Бог е любов, аз имам шанс дори когато всичко и всички са против мен, дори когато самият аз съм против себе си. Нека позволим на Божията любов да извърши това, на което само тя е способна. Бог иска да приеме всички нас, блудните Негови деца, именно като синове и дъщери. Любовта не може да постъпи по друг начин.