НЕДЕЛНИТЕ БОГОСЛУЖЕНИЯ ПРЕЗ ФЕВРУАРИ 2011 г.

Проповеди върху Първо послание на апостол Павел към коринтяните

6 февруари

„Исус Христос, и то Христос разпънат“

(проповед на Ивайло Иванов)

13 февруари

„…Защото сме съработници на Бога“

(п-р Даниел Топалски)

20 февруари

„Никой не може да положи друга основа освен положената, която е Исус Христос“

(п-р Даниел Топалски)

27 февруари

„Недейте съди нищо преждевременно“

(п-р Даниел Топалски)

Снимки от Икуменическата неделя, 23 януари 2011

п-р Ивайло Сяров, п-р Даниел Топалски

Видео от общото молитвено богосужение за християнско единство

http://www.facebook.com/#!/daniel.topalski

Снимки от общото молитвено богослужение в рамките на Седмицата на молитва за християнско единство

22 януари 2011 г.

Католическа църква "Св. Павел от кръста" - Русе

отец Валтер Горра (Католическа църква), отец Стефан Стефанов (БПЦ), пастор Ивайло Сяров (Баптистка църква), отец Дирайр (Арменска апостолическа църква), пастор Даниел Топалски (Методистка църква)

ДЕН ПЕТИ

(22 януари 2011)

Разчупването на хляба в надежда

Четива:
Изход 16: 13b-21a - Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете

Псалм116: 11-13; 15-16 (по слав.) -  Чашата на спасението ще приема

1 Коринтяните 11:17-18; 23-26 -  Правете това за Мой спомен

Йоан 6:53-58 -  Такъв е хлябът, който слезе от небето

Коментар
Още от първоначалната Църква на Йерусалим чак до сега «разчупването на хляба» винаги е било един основен акт за християните. За тези от съвременния Йерусалим, споделянето на хляба е традиционно символ на приятелство, прошка и открито ангажиране с другия. Това разчупване на хляба ни изправя пред предизвикателството да потърсим единение, което може да изрази нещо пророческо в един свят на разделения. Именно в този свят, който по различни начини формира всички нас. В разчупването на хляба християните са сътворени отново за пророческото послание с надежда отправена към цялото човечество.

Днес ние разчупваме хляба «с широко и щедро сърце»,  но всяко служение на Евхаристията ни припомня също и мъчителния спомен за нашето разединение. В този пети ден от Седмицата за молитва, християните от Йерусалим се обединяват в Горницата, мястото на последната вечеря. И там без да отслужват Евхаристия, те разчупват хляба с надежда.

Ние се учим на тази надежда по начините, по които Бог се присъединява към нас през пустинята на нашите собствени неудовлетворения. Книга Изход ни разказва как Бог отговаря на недоволството на този народ, който Той освободи: давайки му този дар, той няма нужда от нищо повече. Манната в пустинята е дар от Бог, дар, който не можеш да запазиш за по-късно в резерв, нито пък да проумееш напълно. Тя е като известният наш псалм, един момент, който простичко зове за действието на благодат – тъй като Бог «развърза нашите връзки».

Апостол Павел признава, че да разчупим хляба не означава само да служим Евхаристията, но да бъдем евхаристиен народ– да станем Тяло Христово в този свят. В този контекст, това кратко четиво (1 Кор 10-11) напомня как християнската общност трябва да положи усилия да живее в общение с Христос, което определя едно праведно поведение в трудния световен контекст. Ние живеем «в памет за Него», но и с Него.

Понеже ние сме един народ с разчупването на хляба, ние сме един народ за живот вечен – за живот в пълнота – както го учим от четивото на Свети Йоан. Изправени пред всекидневните предизвикателства, които познават християните от Йерусалим, те свидетелстват, че е възможно да се радваме и да се надяваме.

Молитва
Боже на надеждата, ние Те възхваляваме за дара, който Ти ни даде на Господнята Вечеря, тъй като в Светия Дух ние продължаваме да срещаме Твоя Син Исус Христос, живия Хляб слязъл от небето. Прости нашата невярност към този велик дар. Господи, ние Те молим да ускориш денят, в който Твоята Църква цялата ще бъде обединена за разчупването на хляба, и в очакване на този ден, направи така, че да се научим занапред да бъдем един народ формиран от Евхаристията в служба на света. Ние Те молим за това в името на Исус Христос. Амин.

Библейски текстове, размишления и молитви за осемте дни на молитва за християнско единство

ДЕН ЧЕТВЪРТИ

(21.01.2011 г.)

 

Споделянето, израз на нашето единение

Четива

Исая 58: 6-10 Раздели хляба си с гладните

Псалм 38: 1-11 Уповавай на Господа и върши добро

Деян. 4: 32-37 А всичко им беше общо

Матей 6: 25-34 Но преди всичко търсете Царството Божие

Коментар

Приемствеността с Апостолската Църква на Йерусалим се проявява в «постоянството към учението на Апостолите и в братското общение, в разчупването на хляба и в молитвите.» Съвременната Църква на Йерусалим ни напомня практическите последици от едно такова постоянство: споделянето. Деянията на Апостолите простичко ни показват, че «всички вярващи бяха заедно и всичко им беше общо; продаваха имоти и всичко, каквото имаха, и разделяха парите между всички, на всекиго според нуждата» (Деян. 2, 44-45). Четивото, което имаме днес от Деянията на апостолите присъединява това цялостно споделяне към «даденото свидетелство от апостолите за Възкресението на Господ Исус Христос».

Животът на християните от съвременния Йерусалим се характеризира с едно подобно споделяне на благата. Това е знак за тяхната приемственост с първите християни; това също така е знак за предизвикателство ред всички църкви. То свързва проповядването на Евангелието, служението на Евхаристията и братското общение на християнската общност с равенство и справедливост по отношение на всички. От гледна точка на това, че споделянето става свидетелство за Възкресението на Господ Исус Христос и знак за приемственост с Апостолската Църква на Йерусалим; това също е и знак на нашето единение едни с други.

Споделянето може да приема различни форми. Има основно споделяне на Апостолската Църква, където никой не е оставен в беда. Има споделяне на бремето на борбите, мъките и страданията на едните и другите. Има споделяне на радостите и на успехите, на благословиите и на изцеленията. Има също споделяне на способностите и разбиранията на традициите, въпреки нашата ситуация на разделение, което можем да опредлим като «икуменически обмен на дарове». Това щедро споделяне е практическа последица от нашето постоянство в учението на апостолите и братското общение; и е в резултат на нашата молитва за единение на християните.

Молитва

Боже на правдата, такива дарове са неограничени. Ние Ти благодарим, че ни даде необходимото, та всички да можем да бъдем нахранени, облечени и подслонени. Предпази ни от греха на егоизма, който води към излишно трупане, и ни насърчи да бъдем инструменти на Твоята любов, споделяйки това, което Ти ни даде, та да станем свидетели на Твоето благоразположение и Твоята правда. Понеже ние сме ученици на Христос, направи така да действаме заедно там, където има нужда: където семействата са прогонени, където слабите страдат от ръката на силните, където бедността и базработицата унищожават живота. Ние Ти благодарим за това в името на Исус Христос в единие със Светия Дух. Амин.



Библейски текстове, размишления и молитви за осемте дни на молитва за християнско единство

ДЕН ТРЕТИ

(20 януари 2011 г.)

Постоянството в учението на Апостолите ни обединява

Четива

Исая 51: 4-8
Псалм 119: 105-112
Римляни 1: 15-17
Йоан 17: 6-19


Коментар

Църквата на Йерусалим в Деяния на Апостолите постоянстваше в поучението на апостолите, въпреки голямото разнообразие на езици и култури между нейните членове. Учението на апостолите се състои в това да се свидетелства за учението, службата, смъртта и възкресението на Господ Исус Христос. Тяхното учение се състои в това, което ап. Павел нарича простичко «Евангелието». Откриваме пример за поучението на апостолите в проповедта на ап. Петър в Йерусалим в деня на Петдесятница.

Въпреки нашите различия, Словото Божие ни събира и обединява. Поучението на апостолите, Благата вест за всички в своята пълнота, беше в центъра на единението в разнообразието на първоначалната Църква на Йерусалим. Християните от Йерусалим ни припомнят днес, че това не беше само «учението на Апостолите», което единяваше първоначалната Църква, но нейното старание в това учение. Именно това усърдие има предвид ап. Павел, когато определя Евангелието като «Божия сила за спасение».

Пророк Исая ни припомня, че учението на Бог е неделимо от «присъдата, светлината на народите». И псалмистът се моли така: «Твоето слово е светило за ногата ми и светлина за пътеката ми. Твоите откровения приех като вечно наследие, защото те са радост за сърцето ми. »

Молитва
Боже на светлината, ние Ти благодарим, че ни разкри Твоята истина в Исус Христос, Твоето Слово на Живота, което ние получихме чрез учението на апостолите, предадено най-напред в Йерусалим. Нека Твоят Свети Дух да продължава да ни освещава в истината за Твоя Син, та чрез нашето единство в Него, ние да израснем в усърдието с Твоето Слово и да служим заедно на Твоето Царство в смирение и в любов. Ние Те молим за това в името на Исус Христос. Амин.