(Доклад на Марияна Генова пред Националната женска конференция)
Страдание!
Кой не познава тази дума и има ли някой, който да не е преживял скръб?
Ние не искаме да страдаме, а още по-малко да страдат наши близки и мили хора. Понякога страданието е последица от избора, който правим. Защото свободният избор се намира в дълбочината на нашето сърце и нито една външна сила не може да промени мисленето ни, ако ние сами не осъзнаем кои са позитивните или негативните влияния. Но без страдания човек не би знаел какво е доктор и не би имал съчувствие към другите. Затова не бива да го считаме за излишно или не на място, а да размишляваме и да насочим поглед към Мъдрия Бог, Който иска нещо да ни каже или предупреди.
Страданието понякога може да не отрезви и поправи, ако сме тръгнали в погрешна посока и животът ни е в опасност. То обаче не винаги е с лошо намерение, ако има за цел да ни приближи до Бога.
Страданието понякога може да ни открие най-дълбоките скрити стремежи, които носим в себе си. Ние не сме способни да гледаме така, както Бог гледа, затова Той използва този начин чрез страданието да открием нашата любов и омраза, нашето милосърдие или гордост. Всички тия грехове могат да бъдат прикрити дълбоко в нас. Силата и слабостта не се явяват, когато всичко ни е наред, но когато имаме изпитания и страдания в живота.
В такива трудни моменти най-често се обръщаме към книгата Йов. Йов, чийто личен живот се превръща в опитно поле за доказване на чистотата на неговите мотиви за служене на Бога.
Името Йов означава “опечален”. Той живял в земята Уз на запад от Едом. Патриархът Йов е известен със своята набожност, богатство и семейно щастие.
Книгата започва със сцена в небесата, където Бог се хвали с добродетелите на Своя верен слуга Йов. Сатана отговаря, че те са продиктувани от чист, личен интерес. Ако Бог отнеме неговото благоденствие, тогава ще се види, че добродетелите му са измама. Бог позволява на Сатана да изпита Йов. Почти за една нощ той се превръща от най-богатият човек на света в последния сиромах. Савците открадват неговите волове, гръмотевици избиват овцете му, халдейците открадват камилите му и накрая ураган избива синовете му. Сякаш това не е достатъчно, Сатана трупа нещастие след нещастие, като поразява Йов с ужасна болест- циреи, от която човек получава някакво облекчение само като се чеше с парчета от глинени съдове. Съпругата на Йов от отчаяние и безсилие го кара да похули Бога и да умре. Той желае да умре, но да похули Бога и да се откаже от вярата си е напълно невъзможно. Неговият изпълнен с болка, но и с упование вик: “Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам” /Йов 13:15/ отразява едно възхитително посвещение на Бога и постоянна сила на характера, независимо от това колко тежка е ситуацията.
Чудесният пример на Йов за търпение в страданието и силата на неговата вяра винаги са пораждали надежда и тихо упование в сърцата на хиляди хора, които самите са преминавали през самотните долини на болката, смъртта и загубата на близък човек.
Приятелите на Йов го посетиха, за да му предложат утеха, но вместо това те още повече засилиха страданието му, говорейки сякаш са специалисти по страдание. Тяхната гледна точка за сполетелите го нещастия означаваше, че той е загубил праведността си.
Елифаз настоява, че Йов не може да се позовава на своята невинност, защото всички хора съгрешават. Така, че страданието никога не е незаслужено.
Валдад пък твърди, че хората страдат не само поради своите собствени грехове. Други членове от семейството, например децата могат да съгрешат и да донесат страдание на човек.
Софар, чисто и просто подчертава, че изключителното страдание е доказателство за изключително голяма вина и че ако някой страда, то тогава той трябва наистина да е лицевер.
Речта на Елиу /за която повечето учени казват, че не е била част от книгата, а е добавена по-късно/ развива теорията, че страданието има образователен характер.
Йов яростно оспорва тези твърдения и Бог го оправдава за тази негова постъпка, тъй като в 42гл. 7 стих казва на приятелите:
“Гневът ми пламна против теб и против двамата ти приятели, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата ми Йов”
Основната цел на книгата Йов е да се занимае с вековния въпрос: “Защо праведните страдат?”
Има няколко неща, които трябва да запомним:
1. Целта на човешкото страдание не винаги е явна за този, който страда или за тия, които гледат отстрани. Има неща, които се случват в живота ни, за които никога няма да разберем защо и как са се случили. Може би, когато отидем на небето при Бога ще получим отговора.
2. Страданието може да е от полза за този, който го понася, за да трансформира характера му в “черно злато”. Бог често извършва промяна в нас като ни полира с трудности и изпитания, защото натискът има свойство да премахва мръсотията на бунта и себичността. Скъпоценният камък не може да бъде полиран без триене, нито човек може да бъде усъвършенстван без трудности.
3. Не всяка трагедия е резултат от факта, че сме се записали в Божието училище, където непременно получаваме твърди удари противно на нашата воля. Да, винаги има нещо, което можем да научим чрез страданието. Йов не е разбирал причината за своето страдание, но въпреки това потвърдил своята твърда вяра в Бога, Който има правото да допусне както добро, така и неприятности в живота ни.
4. При страданието на Божиите светии се вижда поддържащата Божия благодат. Бог състрадава и съчувства в нашите страдания. Никой не е страдал, колкото нашия Небесен Баща. За това Бог избра лично да поеме отговорността и да разреши проблема. Стана един от нас и изплати големия дълг, който ние дължахме на Него. Кръстът е единственото място, където болката и любовта бяха изразени едновременно. Когато ние страдаме и Той страда. Един такъв Бог с огромни възможности и вечно необятен ни показа колко много ни съчувства. Това го показа Неговата неизмерима и дълготърпелива любов.
Ако минаваме през страдания трябва да знаем, че не сме сами. Нашият Баща,който е всесилен царува над всички обстоятелства,
които ние не можем да разберем. Но точно и за това сме се доверили на Него. Не само, когато нещата при нас са добре, но и също, когато всичко около нас започне да се руши.Когато не можем да разберем “защо?”, ние Му се доверяваме.
Когато болката в нас е непоносима, когато страданията ни са твърде много, може би няма да намерим отговор на въпроса “защо?”, но имаме Спасител, който познава по-добре от нас болката и е понесъл на кръста вече нашите страдания.
Ние имаме Първосвещеник, Който е в състояние да съчувства на нашите болка и мъка. Той познава нашите изкушения и нашите страдания – за това можем да Му се доверим.
Това е вяра! Не е евтина, нито пък лесна. Но тя е единственото нещо, което ще ни помогне да преминем през всяко изпитание и да излезем повече от победители.
Вяра, която нищо в този свят не може да поклати!
Няма коментари:
Публикуване на коментар