Разбиране на Методистката църква за тайнството Господня трапеза (Първа част)

Значение на Св. Причастие
В Новия Завет са представени най-малко шест важни аспекта на Светото Причастие: благодарност, общение, възпоменание, жертва, действие на Св. Дух и есхатологично очакване. Краткият преглед на всяко едно от тези схващания ще ни помогне по-добре да разберем значението на тайнството.

Св. Причастие е Евхаристия, акт на благодарение. Ранните християни “разчупваха хляб по къщите и се хранеха с радост и чистосърдечие, като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на целия народ” (Деян. 2:46-47а). Когато се причестяваме, ние изразяваме радостна благодарност за Божите мощни дела в историята – за спасението, завета, изкуплението, освещението. “Великото благодарение” (Богослужение на Словото и Трапезата І, Химнал на Обединената методистка църква, стр.9-10) e декламация на тази спасителна история, достигнала връхната си точка в делото на Исус Христос и разпростиращото се дело на Светия Дух. Така се изразява нашата признателност за Божията доброта и за Божията безусловна любов към нас.

Св.Причастие е общение на Църквата – събраната общност на верните, едновременно местна и вселенска. Макар че притежава дълбок смисъл за отделните участници, тайнството е много повече от лично събитие. Местоименията, използвани в литургията, са в множествено число – „ние”, „нас”, „наш”. Първото послание към коринтяните 10:7 ни казва: “Защото ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участваме”. Текстът на ”Богослужение на Словото и Трапезата І” използва посочения цитат като изрично твърдение за християнското единство в тялото на Христос (Химнал, стр.11). Споделянето и връзката, изпитвани на трапезата, илюстрират природата на Църквата и Божието виждане за света.

Св. Причастие е възпоменание, поменуване, напомняне, но това възпоменание е много повече от простото спомняне. “Това правете за Мое възпоменание” (Лука 22:19; 1 Кор. 11:24-25) е anamnesis. Това динамично действие е изображение в настоящето на делата на Божията милост от миналото, и то така силно, че ги прави действително случващи се сега. Христос е възкръснал и жив тук и сега, което е повече от простото спомняне за извършеното в миналото.

Св. Причастие е вид жертва. То е актуализация, а не повторение на жертвата на Христос. Посланието към евреите 9:26 подчертава, че “(Той) в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва”. Изкупителният живот, смърт и възкресение на Христос правят Божията благодат достъпна за нас. Ние също представяме себе си като „жертва в единение с Христовата жертва за нас…” (Химнал, стр.10).

Св. Причастие е проводник на Божията благодат чрез действието на Светия Дух (Деян.1:8), което е описано в Йоан 14:26: “А Утешителят, Светият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал”. Епиклезата (от гръцката дума epiclesis) e част от “Великото благодарение”, в което се призовава Светият Дух: “Излей Светия Си Дух върху нас, събраните тук, и върху тези дарове на хляба и виното”. Църквата моли Бог да направи тези дарове “тяло и кръв Христови”, така че вярващите “да бъдат за света тяло Христово, изкупено чрез Неговата кръв”. И по-нататък: “Чрез Духа Си ни направи едно с Христос, едно с всеки друг (вярващ) и едно в служение на всички в света…” (Химнал, стр.10).

Св. Причастие е с есхатологична насоченост, което означава, че трябва да се извършва до края на историята, до постигането на Божията цел за света - “Христос умря, Христос възкръсна, Христос ще дойде отново”. Ние се причестяваме не само с верните, които физически присъстват, но и със светиите от миналото, които се присъединяват към нас в тайнството. Да участваш означава да предвкусваш бъдещето, обещания рай, докато „Христос дойде с последната победа и ние седнем на небесното пиршество”. Самият Христос е гледал към това събитие и е обещал на учениците: “…отсега нататък няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Своя Отец” (Мат. 26:29 и пар.). Когато ядем и пием на трапезата, ставаме участници в божественото естество в този живот и за вечния живот (Йоан 6:47-58; Откровение 3:20). Ние предвкусваме небесното пиршество, празнувайки Божията победа над греха, злото и смъртта (Мат. 22:1-14; Откровение 19:9; 21:1-7). Насред личните и общи житейски неблагополучия ние копнеем за вечно общение с Христос и окончателно изпълнение на Божествения план. Поддържани от сакраменталната благодат, ние се стремим да бъдем изградени по образа на Христос и да станем инструменти за преобразяване на света.


Поместеният тук откъс е част от документа “Това свято тайнство: методистко разбиране за Св. Причастие”, приет от Генералната конференция на Обединената методистка църква през 2004 г. в Питсбърг, САЩ. Очаквайте още откъси от същия документ, тъй като разбирането ни за тайнството Господня трапеза се нуждае от по-голяма яснота и задълбоченост в духа на Писанието и методистката традиция.

превод от английски език: Даниел Топалски