ЧЕТВЪРТИ АДВЕНТ, 20 декември

ВЕЛИЧАЕ ДУШАТА МИ ГОСПОДА!
(проповед върху Лка 1:39-55)

ЗАПАЛВАНЕ НА ЧЕТВЪРТАТА АДВЕНТНА СВЕЩ
“А ти, Витлеем Ефратов, макар и да си малък, за да бъдеш между юдовите родове, от теб ще излезе за Мен Един, Който ще бъде владетел в Израил, Чийто произход е от начало, от вечността. Затова ще ги остави до времето, когато раждащата ще роди; тогава останалите от братята му ще се върнат с израилтяните. И той ще стои и ще пасе стадото си чрез силата Господня, чрез великото име на Господа, своя Бог; и те ще се настанят; защото сега той ще бъде велик до краищата на земята. И той ще бъде нашият мир.” (Михей 5:2-5а)

П: Господ, нашият Бог владее над нас. Неговият произход е от начало, от вечността.
[Запалват се първите три свещи]

Ц: Ние сме Твои люде, Господи. Владей над нас със силата на Своя Дух.

П: Ние се радваме, защото Ти си нашия мир, който никой човешки ум не може да схване.
Ц: Днес запалваме четвъртата адвентна свещ, уверени, че Ти си нашият мир, въпреки всички житейски трудности, които ни обграждат.
[Запалване на четвъртата свещ]

Ц: Нека Твоята светлина да сияе в живота ни за Твоя слава и доброто на човеците.