За да изясня това, първо ще се опитам да покажа същността на поста и какви различни видове и степени има; второ, ще опиша причините, основанията и целите на поста, трето, ще покажа как да отговорим на най-известните възражения срещу него и, четвърто, как би трябвало да се практикува постът.
І. 1. Първо, каква е същността на поста и какви различни видове и степени има? Що се отнася до същността на поста, всички боговдъхновени старозаветни и новозаветни писатели употребяват думата “постя” в съвсем еднозначен смисъл: лишавам се от храна. Това е толкова ясно, щото би било напразно усилие да се цитират думите на Давид, Неемия, Исая и други пророци или тези на Господ Исус и Неговите апостоли. Всички са на едно мнение: постене означава лишаване от храна за определено време.
2. Нашите отци във вярата обичайно са свързвали с поста други неща, които не принадлежат към него: занемаряване на облеклото, махане на украшения, обличане на траурни дрехи, посипване с пепел, носене на облекло от груб плат на голо. Но в Новия завет едва ли ще намерим някакво указание за подобни неща. Също и първите християни едва ли ги прилагаха, макар че някои от тях в сърдечното си покаяние прибягваха до тях като външни знаци на смирение. Още по-малко апостолите и техните съвременници прилагаха самобичуването - това беше прийом на жреците на Ваал. Боговете на езичниците криеха зад себе си дявола и несъмнено на него създаваше удоволствие да гледа как жреците “се режеха с мечове и с ножове, докато бликна кръв от тях” /3 Царе 18:28/. Но това не би харесало на Този, Който “не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси” /Лука 9:55/, затова и последователите Му не правят такива неща.
3. Що се отнася до степените и нивото на поста, имаме примери на хора, постили повече дни без прекъсване. Така Мойсей, Илия и Господ Исус, въоръжени за целта със свръхестествена сила, постиха по 40 дни и нощи. Но обичайната продължителност на поста според Библията е един ден, от сутринта до вечерта. Такъв пост беше прилаган често от първите християни. Но имаха и така наречения от Тертулиан “полупост” - всеки сряда и петък, като в тези дни те не ядяха до 3 часа следобед, часа, в който се събираха за общо богослужение.
4. Нещо подобно има предвид нашата църква, когато говори за “въздържане”. Това може да бъде практикувано, когато не можем да постим поради болест или немощ. То означава по-малко ядене, въздържане от нормалното количество храна. Наистина не мога да дам никакво библейско основание за този вид пост, но не мога и да го отрека, понеже и Словото не го отрича. Той може да има своя ефект и да е благословен от Бога.
Няма коментари:
Публикуване на коментар