28 април 2013

Размишления за Цветница и дните на Страстната седмица


Тържествено влизане на Исус Христос в Йерусалим (Цветница)

 

Наскоро прочетох една проповед на митрополит Антоний Сурожски за Цветница, в която той казва, че цялото тържество около посрещането на Христос е основано на едно трагично недоразумение. Кого очакваха и кого всъщност посрещнаха йерусалимските жители? Посрещнаха не когото очакваха. И това е причината за последвалото разочарование и отричане.

Не се ли случва същото и при нас, дори и в духовния ни живот? Очакванията и реалността често се разминават. Каква е причината за тези недоразумения?

Най-вероятно могат да се посочат много причини, но главната е, че позволяваме нашите субективни преживявания, очаквания и настроения да се превърнат в ръководен принцип на живота ни. И тук се натъкваме на едно сериозно различие между тогавашната и нашата ситуация.

Недоразумението на тогавашните посрещачи на Христос беше плод на юдейския национализъм. Народът очакваше Месия, Който да възвърне славното царство на Израил. Съзнанието за изключителност беше направило евреите глухи за посланията на пророците, които ясно говореха за универсалния характер на мисията на очаквания Помазаник. Техният хоризонт беше изключително стеснен и в него се вместваше единствено съдбата на избрания народ.

На пръв поглед тогавашното недоразумение няма нищо общо с нашите недоразумения. Но всъщност прилика съществува. Нима и ние не сме заслепени често от своята си изключителност, от съзнанието, че едва ли не всичко се върти около нас? Нима не забравяме за останалите, които в най-добрия случай признаваме за сателити на нашия самодостатъчен свят? Нима субективните ни преживявания не се превръщат също в пречка да видим истината за себе си и за света, който ни заобикаля; истината за Бога, Който идва при нас?

И тук сме длъжни да кажем, че недоразумението, основано на разбирането за национална изключителност, и това, което се изгражда на неверните наши субективни представи, са еднакво опасни и могат да доведат до последицата, която Христос определи така: „Ето, вашият дом се оставя пуст.“ (Матей 23:38). И така въпросът пред евреите тогава, и пред нас днес е: кой е Исус за нас? Спомнете си, че Исус попита учениците Си:  „Какво казват хората: Кой съм Аз?“. А учениците Му отговориха: „Йоан Кръстител; други - Илия; а трети - един от пророците“. Тогава Исус се обръща към тях и поставя недвусмислено въпроса:  „А вие какво казвате: Кой съм Аз?“  Именно това е въпросът и Исус се интересува от нашия отговор, от нашето собствено мнение. И при формулирането на отговора еднакво опасно е, както вече казахме, да се уповаваме на претенциите за национална изключителност или просто и единствено на собствените си субективни преживявания.

            Това, което казвам, няма за цел да обезцени националната принадлежност или значението на личните ни преживявания. Искам да подчертая, че правилният отговор не зависи от тях. Спомнете си думите на Исус към Петър, който каза: „Ти си Христос“ (вж. Марк 8:27-29). Думите Му са особено важни за нас: „Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Моят Отец, Който е на небесата. Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тази скала ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да я надвият.“ (Матей 16:17-18). Правилният отговор не може да бъде постигнат, той ни се открива. И Бог е благоволил да съгради Църквата Си, за да бъде „стълб и опора на истината“ (1 Тим. 3:15), за бъде страж, пазител и свидетел на това откровение.

            Така стигаме до заключението, че има как да се предпазим от самозаблудата. Вграждайки се в Тялото Христово, нека да се вслушваме с внимание в неговия глас. Нека не позволяваме субективните ни представи и преживявания да изградят за нас образ на Исус, който се отдалечава от истината.

            Кой е Исус, Когото посрещаме днес? Кой е Той за нас? Не е ли Той единородният Син Божи, Който стана Син Човешки заради нас и заради нашето спасение? Не е ли Той, Който извършва чрез жертвата Си, изкупление на човешкия род, разкривайки ни силата и безусловността на Божията любов? Не е ли Той, Който дойде, за да служи, а не за да Му служат? Не е ли Той, Който ни показа силата на смирението и любовта, силата на саможертвата за благото на другите, дори на враговете?

            Такъв е Спасителят, Който идва към нас. Готови ли сме да Го приветстваме? И нещо повече, готови ли сме да Го последваме? Да Го последваме такъв, какъвто наистина е и да бъдем като Него. „Вземете Моето иго върху себе си – ни казва Той - и се научете от Мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой на душите си.“ (Матей 11:29).

            Нека нашата радост да не е плод на недоразумение. Нека с ума и сърцата си да възкликнем: „Благословен  е Този, Който иде в името Господне!“

Няма коментари:

Публикуване на коментар