ВЕЛИКА СЪБОТА

           Днес за нас е ден на очакване. Очакваме да чуем радостната вест: „Няма Го тук, но възкръсна“. За Христовите ученици това беше прескръбен ден – първият, откакто ги напусна любимият им Учител. Няма как да почувстваме онова, което чувстваха те – скръб, отчаяние, разочарование и болка. Ние знаем какво се случи в първия ден от седмицата, но те не знаеха това.

Спомнете си какво казаха учениците, отиващи към Емаус, на възкръсналия Христос: „Нима само Ти си пришълец в Йерусалим и не си узнал това, което стана там тези дни?... Станалото с Исус Назарянина, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и пред целия народ; и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха.  А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израел. И освен всичко това вече е трети ден, откакто стана това.“ (Лука 24:18-21). „Ние се надявахме – казват те – но надеждата ни се разби в смъртта Му. Ние се надявахме, но ето, вече трети ден е в гроба, макар че някои свидетелстват, че уж гробът бил празен“.

Готови сме да осъдим учениците за неверието им, или в най-добрия случай да проявим снизхождение към тях. Но не сме ли и ние като тях? Не казваме ли често: „Толкова време се моля, а отговор няма. А аз се надявах Бог да ми помогне!“ Нима и ние не се нуждаем като тях Исус да отмахне заслепението ни, за да видим, че Той върви редом до нас, че Той е във всичките ни изпитания, страдания и страхове по-близо до нас, отколкото сме ние до самите себе си.

Нека в този ден да се помолим Бог да премахне слепотата ни, за да можем да забелязваме Неговото присъствие в живота си всеки ден и да продължаваме напред без страх.